Домът за деца в Брюксел – живот по-хубав и от „вкъщи”

Дойде време да видим как стои въпроса с проблемните деца в „европата” и да ги сравним с България. Няма да разказвам как е при нас, защото съм сигурен, че знаете.

Та да започнем...

Запознах се аз с една българка, която работи в т.нар. от мен „дом за проблемни деца”, защото аз не мога да се сетя за еквивалент на подобно заведение в България. След няколко дневни дълги разговори за въпросното заведение, аз се почувствах длъжен да покажа това уникално за мен нещо. Дори отидох до там за да видя с очите си, защото не можех да повярвам...

Въпросният дом се казва „La Cite Joyeuse” или в буквален превод „Радостният град” и датира от преди повече от 100 години. Разположен е в един голям парк в Брюксел. Самият дом представлява един голям комплекс от сгради или както им казват тук „павилиони”. На където и да се обърнеш – зелени площи, площадки, дръвчета, изобщо – красота.

Но да видим какви деца попадат тук и какви са условията им на живот?

В този дом постъпват деца на проблемни родители, инвалиди, деца на социално слаби родители и т.н. Когато се води дело за попечителство например и съдът не се е произнесал на кого да бъде присъдено детето – отива там. Когато детето е проблемно и родителите му не могат да се „справят” с него – отива там. Когато родителите са социално слаби и не могат да се грижат за детето си – отива там. Деца с трудни характери, инвалиди и т.н. Но не и сираци. Сега мисля виждате защо ми е трудно да намеря еквивалент на това заведение в България.

Веднъж постъпили в този дом, децата се разпределят в различните сгради (павилиони) в зависимост от това какъв им е проблема. Инвалидите са в едната сграда, лъжците в друга, крадците в трета и т.н. Разбира се, това се прави с цел по-правилното третиране към тях.

За тях се грижат т.нар. възпитатели. Това са хора, специално обучени за подобен тип работа. Те не са учители, но са завършили поне колеж за да станат възпитатели. Дори се оказа, че тази длъжност е престижна в Белгия. За образованието има изградено училище към домът, където преподават учители, а иначе децата могат спокойно да избират да посещават което си искат училище в Брюксел. Домът им осигурява транспорт до всяко училище в града.

Управата на дома се води от принципа „децата да чувстват атмосферата в дома, максимално близка до семейната”. За всеки 30 деца се грижат минимум 12 до 15 възпитатели. Нормата е 1 възпитател на всеки 3 деца. Финансирането идва от държавата и частни дарения.

Условията на живот:

Всяка сграда има трапезарии, зала за учене, зали за игра (плюс конзолни игри), зали за интернет, малки кухни, склад за колела, топки и всякакви спортни неща, перално помещение и на втория етаж са спалните помещения. Най-малките са в стаи по 2-3 до 4 деца, като вече по-големите (тийнейджърите) са в самостоятелни стаи където имат гардероб, шкаф, легло и всичко неободимо за една спалня. Целият комплекс има отделно една голяма кухня, където всеки ден се готви за всички. Малките кухни в сградите са за допълнително ако някои иска да си сготви нещо или не му е харесала храната. Само да спомена, че продуктите, които се купуват за кухнята, са вианги най-качествените възможни. Аз вкъщи не се храня така както тия калпазани :) Ще дам пример само с олиото. За готвенето там се купува най-скъпият зехтин тук, който разбира се е и най-качествен. Струва около 5 евро литъра (само за сравнение – тук омже да се купи олио и за 80 цента литъра). Всичко е винаги прясно (зеленчуци, плодове, месо) – всеки ден се зарежда. Не се оставят във фризери.

Децата се водят на екскурзии за сметка на дома, всяко си има колело и/или ролери осигурени от дома, топки, учебни принадлежности, дрехи, обувки, играчки и т.н. Изобщо всичко, което трябва за едно дете е налице. Възпитателите са при тях денонощно.

Към дома има и голямо перално помещение, шивашки услуги и т.н. Всеки ден всичко се чисти. В кухнята например всеки работник там е длъжен да носи шапка, ръкавици и специално облекло. Хигиената както казвам аз е няма такава :) Скоро е имало внезапна проверка на кухнята от държавните органи тук за контрол по качествтото и хигиената. Оценката на кухнята е 95 точки от 100 възможни. Впечатляващо нали? И това е така там всеки божи ден.

...

Не можех да не споделя с вас за този дом за проблемни деца! Информацията ми е от първа ръка – служител в дома. Кога ли и у нас стандартите ще станат такива?