Няколко дребни неща, които искам да видя в България

В рамките на няколко дни ми се случиха 3 неща, които много искам да бъдат така и в България. Дребни неща, които не изискват усилие, но които може би отнемат години възпитание...

Нямаше как да не ги забележа и да не пиша за тях. Ето и самите случки:

• Возя се аз в автобуса, но бях седнал доста напред и виждах през предното стъкло. Бях на 1-2 метра от шофьора. За разстояние от 7 спирки, шофьорът спря 3 пъти на пешеходни пътеки и то не защото минаваха хора по тях, а защото хора стоящи на тротоара чакаха да преминат.
  
  Най-трогателно беше с една бабка с бастун, която видимо едва вървеше и спокойно си чакаше на тротоара. Шофьорът спря автобуса пред пътеката и учтиво покани бабката да мине.


• Редя се на опашка в едно заведение за бързо хранене до университета. По едно време забелязвам едно BMW (нов модел беше или поне ново като кола), което спира пред заведението и от него излезе жена на видимо средна възраст. Тя тръгна да влиза в заведението, но не знам дали знаеше, че бе спряла колата си върху пешеходна пътека. Не знам от къде, изведнъж се появиха двама полицаи. Единия застана зад колата и почна да записва ноемара й. Като ги видя, жената излезе, отиде при полицаите, размениха си няколко думи (нямаше обяснения, нямаше викове, подкупи) и полицаите си тръгнаха.
  
  Тази жена ще получи до 2 седмици по пощата фактура за нарушението си. Ако не го плати в съответния срок, ще получи направо призовка от съда!


• Когато бях в дома за деца за да си подготвя статиите за децата с увреждания, попитах психоложката, която ме развеждаше из дома:
  
  Аз: Добре де, защо не правите нищо? Защо позволявате в Белгия да идват хора от къде ли не и да се възползват от социалните придобивки на държавата, а вие, които работите да плащате до 50% данък от брутната си заплата за да могат „разни хора” да лежат по цял ден и да бъдат на помощи?
  
  Тя: За нас в Белгия е най-важен принципа на солидарността. Не можем да оставим хората просто така щом са дошли тук. Тя трябва да имат къде да живеят, да имат какво да ядат. Не можем просто да ги оставим...
  
  И това казват може би всички белгийци, с които аз съм се срещал като заговоря на тази тема.

Не знам вие какво мислите, но за мен тези 3 „случки” са доста показателни. Изводите и какво показват оставям на вас, но аз лично много бих искал особено първите две да ги виждам по-често в България.

Чети до края...

Една позабравена статия

Картинка: www.prepressbg.com

Доста се чудех дали да ви покажа статията, която съм намислил днес. Тя е чисто социологическа и е написана заедно с доста мои колеги под редакцията на нашия преподавател тогава. Все пак темата ми се стори интересна, въпреки че вече май не е актуална.

Както и да е. На някой може и да му е интересно да я прочете, затова не мога да я оставя така "забравена".


Статията се казва "На всеки километър през погледа на младите социолози" и е публикувана в бр. 49 от 9 декември 2005г. на вестник "Култура". Тогава бяхме още 1 курс. Интересно ще ми е да кажете какво мислите за нея. Това беше все пак един от първите ни опити за социологически анализ на актуален проблем (актуален за тогава разбира се). Ето и линка към статията: ЛИНК :)

Ето и малък откъс от нея, който се надявам да подбуди любопитството ви:

"Но след като социалният живот е променен качествено, защо публичната поява на "На всеки километър" предизвика такива ожесточени спорове? В условията на действаща демокрация и ценностен плурализъм появата на филма не би довела до усещане за рекомунизиране, а по-скоро би предизвикала публична рефлексия, всекидневни разговори, а защо не и шумно хрупане на пуканки. Но не и гневени думи и зверски нападки ала "Ани срещу Ламбо". Самият факт, че "На всеки километър" скандализира публичното общуване, е симптом за болезненото присъствие на миналото в настоящето.
Следователно представата за автоматичните демократични промени е по-скоро мит, съчинен в началото на промените. Тогава се създава публично валидната представа за процеса на фундаменталните социални трансформации като за естествен "преход", при който безпроблемно се преминава от едно завършено състояние на обществото в друго, при което сякаш има ясното знание за началната точка, посоката и финалното състояние. А съграждането на представителна демокрация, свободен пазар и диалогична публичност (както и адекватен ценностен комплекс) изглежда като самозадвижващ се процес с ясно очертан краен статичен хоризонт."

Прочети цялата статия във вестника.

Чети до края...

Весела Коледа

Весела Коледа на всички!

Нека поне на този хубав празник да забравим проблемите, които може да имаме и да се порадваме на дребните неща около нас, които ни правят това, което сме. Нека създадем един хубав, наш коледен дух, който да поддържа доброто ни настроение, па макар и само за ден - два.

Весело изкарване и много, много усмивки!

Чети до края...

Медиите за мероприятието ;)

Преди известно време написах статия за срещата на българските студенти с евродепутата Биляна Раева. Честно да ви кажа, бях учуден, че на срещата нямаше камери, репортери и т.н. което пък ми допадна, защото жената не си направи реклама с нас.

Днес попаднах на статия във вестник "Стандарт" за мероприятието и много се зарадвах, затова реших да я споделя с вас. Ето и линк към самата статия.

Какво точно се случи, каква бе програмата и какво мисля по въпроса, вече съм написал в статията ми, която е посветена на срещата.

Това бе наистина добра инициатива, която се надявам да стане традиция, а явно и точно така ще стане. Проблясва надежда българите в чужбина да не са разединени, а да се обединят около една обща идея.

От сърце пожелавам успех на Биляна Раева и екипът й, които направиха всичко това възможно.

Чети до края...

Да си направим "Свежо" парти!

Може би вече няма човек в България, който да не е попадал, видял или поне чувал за www.svejo.net. И няма как да е иначе. Това е уникален за България сайт, в който ние сами можем да отделяме качествените интернет ресурси. Той бе първият от този тип сайтове в страната и с всеки изминал месец популярността му нараства.

И ето сега как всички можем да "намажем" от покачващата се популярност на "свежо".

Момчетата от "свежо" правят експеримент. Ако направят 20 000 посещения за един ден до Коледа, те печелят прасенце, а ние - парти с безплатна бира. Повече за експеримента - тук. А допълнително информация можете да видите в официалния блог на сайта.

Аз лично смятам, че 20 000 посещения са нищо работа и можем да ги направим. след това спокойно да си отидем на партито и надявам се ще има мнооого бира :)

Успех на момчетата от "свежо". Аз съм ЗА инициативата.

Чети до края...

НЕизоставените деца на „европата” – част 3

Днес, втората ми среща продължи малко повече от очакваното, но за сметка на това направих обещаните снимки и научих още доста интересни цифри. Направо не знам как споделяха толкова открито и всичко си казваха хората.

За да „влезете в час”, ако не следите поредицата ви препоръчвам първо да прочетете част 1 и част 2, а защо не и общата статия за дома.

Но нека започнем едно по едно.

Колко човека се грижат за децата и колко са те в дома към настоящия момент?

В момента, в дома има 46 деца. За тях през деня се грижат 7 образователи, 5 кинезотераписта, 3 ерготераписта, 3 логопеди, 2 медицински сестри, 2 психолози и разбира се, 2 чистачки.

Това означава, че за този борий деца, този брой персонал трябва и се грижи за тях. Съотношението образователи/деца е 7 към 1 по принцип. Само за тях има строга пропорция, защото именно те (образователите) са тези, които се грижат с децата, когато не са на процедури или на училище.

Да не забравяме, че това е персонала в центъра. Отделно са учителите спрямо групите, които се образуват по години.

Един ден в седмицата има дежирен лекар в павилиона, но по принцип си има дежурен лекар за целия дом ако се наложи нещо.

Успях да разбера колко са детските надбавки за деца инвалиди в Белгия. За всяко дете се дават по 500 евро, като отделно се дават множество социални привилегии както за самото дете, така и за семейството им. Те включват: безплатен градски транспорт, отстъпки при закупуване на жилище, кола и т.н. и т.н. Не мога да ви кажа точно абсолютно всички привилегии.

Разбрах и колко точно дома взема от тези пари. За децата, които спят в дома, се удържат 2/3 от детските надбавки, а таксата за децата, които не спят там и родителите си ги прибират вечер е 90 евро на месец.

Стигаме и до един важен момент: Какви са заплатите на персонала?

Честно да ви кажа доста ми беше трудно да измъкна информация за точните заплати на персонала. Основният проблем е, че хората не си казват заплатите по между си и размерът, който ще дам е примерен, но много близък до реалността.

Първо само да кажа, че заплатата се определя основно от две неща: 1) Квалификацията, която има съответния човек; 2) Броят на прослужените години.

Също така е важно да отбележа, че данъците в Белгия са „убийствени” и стигат, по думите на хората, до 1/2 от брутната работна заплата.

Ето примерните стартови заплати на персонала в дома. За да бъде съизмеримо, приемаме, че персонала има 0 (нула) години стаж и различна квалификация. Сумите са нетни (чистата сума, която получават хората):

Средно образование: 1200 - 1300 евро на месец

Средно образование плюс 2 или 3 години във висше училище: 1400 – 1500 евро на месец

Университет: 1600 – 1700 евро на месец

Разбира се, с годините тези суми малко по малко нарастват, но само за сравнение ще кажа, че минималната работна заплата в Белгия е около 1200 евро.

Казаха ми, че като цяло, заплатите в „социалната сфера” (както те я нарекоха) не са високи. Следователно веднага попитах:

Какво тогава мотивира хората да работят там, а не в частния сектор например?

На този въпрос ми отговориха, че по-голямата част от персонала са жени. Повечето са майки и колкото и „нереалистично” да звучи, те са водени основно от идеали и желанието да направят нещо за тези деца. Те просто обичат работата си.

И преди да започнем със снимките, по непотвърдена информация разбрах, че когато децата станат възрастни най-общо казано (за което може да прочетете повече в част 2) те получават сума като обезщетение колкото минималната работна заплата (1200 евро), но имат и множество социални придобивки, които включват и безплатно лечение и т.н. и т.н.

Изключително съм доволен, че хората ме разведоха из целия павилион и училището към него. То напрактика една голяма врата ги дели само, но искам да изкажа искреното си впечатление от отношението на персонала.

Влязох във всяка възможна стая. Психоложката, която ме развеждаше прекъсваше кинезотерапия, учебни часове и процедури за да ме вкара и лично да видя всяко място. Снимах повечето места, но не си позволих да снимам децата по няколко причини: 1) нямам официално разрешение; 2) трябваше да ме разкарват с един лист, на който са написани имената на децата, за които има разрешение от родителите им да бъдат снимани; 3) струваше ми се неморално да ги снимам (все пак не съм пратен от някоя медия или вестник) и т.н.

Та, да започнем обиколката със снимки (всяка снимка се уголемява като се кликне на нея):

Тоалетните. Изключително чисти. Наистина блестяха и не вярвам да е било така специално заради мен. Ето няколко снимки как изглеждат:




Виждате специалните столове и столчета (съответно за големи и малки деца), както и самите тоалетни. Мивката на първата снимка е подвижна. Може да се повдига и сваля в зависимост от височината на детето.

Нека видим и баните:



Част от ваните имат опции за масаж, стимулация и т.н. Вие и сами може да видите много бутони по таблата към тях, както и специалните "хамаци" (както ги нарекоха) вътре в тях. Не успях да снимам масите, на които се събличат и обличат децата, защото малко след като бях там дойде един образовател да къпе едно дете.

А как изглеждат стаите на децата?




Децата са по 2 в стая. Има ли нужда от повече коментар?

Част от инвентара. Приспособления за децата, които не могат да стоят прави:




Това са малка част от всичките, които видях.

А с какво си играят децата?



Всички неща, които виждате на първите две снимки са игри! Вижте само колко много игри! А на третата снимка е маса, в която има пясък и играчки за пясък. Обясниха ми, че е направена за да може когато времето на вън е лошо децата да могат да си играят с пясък.

Учебните стаи:



Детски кътове:



Колела:



Работа с компютър? Няма проблеми:



А ето и едно специално според мен място. Стаята за зрителна стимулация и релаксация.




Две всекидневни, където се правят най-различни неща:



И като за край искам да ви покажа входната врата на павилиона:



Входа е от 2 врати с детектор, които когато влизаш от вън се отварят сами. Когато искаш да излезеш обаче, вътрешната врата не се отваря автоматично от вътре. Трябва да се натисне бутон, който е в дясно от вратата и е на височина около 1.80 м. Умно нали?

-----------------------------------------------------------------

Надявам се с тази, последна част да съм завършил описанието на павилиона за инвалиди. Моето скромно мнение е, че имаме много да учим. Проблемът не е само в парите. Отношението, разбирането, всичко е различно. Организация, работна атмосфера и т.н.

Докато обикалях дома всички ме поздравяваха, бяха усмихнати. И децата, и персонала. Незабравимо преживяване си беше. Надявам се да сте успели да се докоснете поне малко до него...

Чети до края...

НЕизоставените деца на „европата” – част 2

Продължавам статията за децата в неравностойно положение. Преди да прочетете тази статия, може би първо трябва да прочетете част 1, а горещо препоръчвам като за начало, общата статия за дома за деца.

Нека започна с това, че не всички деца в „павилиона” за деца инвалиди живеят там. Както казах в предната статия, почти няма сираци и някои от семействата идват към 16:00-17:00ч. да си вземат децата. Тези, които остават се занимават с разни неща, вечерят и се слагат по леглата.

В 20:00ч. пристигат персонал специално за нощната смяна. До колкото успях да разбера, хората които идват за тази смяна са различни от тези, които стоят през деня и си има специален график за това. Една или две медицински сестри също са на нощна смяна. Точният брой се надявам да разбера утре.

Важно е да спомена, че освен медицинските сестри, които са „на щат” в павилиона, всяка вечер за няколко часа идват сестри от някоя болница за да помагат ако се налага.

Съществуват, както те ги нарекоха, дневен и нощен център към павилиона. Всеки, както виждаме, си има определени задачи.

Дойде време и за въпроса: Какво възпитание получават децата освен обучението?

Възпитанието (най-общо казано) е включено на всяко ниво и във всяка дейност, които децата извършват. Основно се учат да не бъдат агресивни, да са социални, да се държат добре и културно, да са учтиви и т.н. Нормалните работи, в които едно демократично общество трябва да възпита своите членове. Беше ми обяснено обаче, че това е задача главно за родителите. Те са тези, които трябва да възпитат децата си, но ако не се справят персонала помага.

Ако има проблемно дете, то задължително се праща при психолог, който се опитва да разбере какъв е проблема.

Само за да илюстрирам: Докато аз бях в павилиона и чаках да ме приемат, покрай мен минаваха доста деца и персонал. Всяко дете, което мина покрай мен, наистина всяко, ме поздравяваше с усмивка. А нали си представяте каква е моята реакция като видя дете в инвалидна количка, което на пример може да движи само главата си и това дете минавайки покрай мен ми се усмихва и поздравява! Уникално просто. Аз от една страна втрещен от гледката, от друга изключително приятно учуден и от трета омилен от тези деца.

Следващите ми два въпроса бяха: С какво се забавляват децата? и Спортуват ли? но мисля да обединя отговора, защото на тази възраст повечето задачи могат и биват представени като игра за децата.

Просто ще изброя дейностите, които ми бяха съобщени. Надявам се да не съм пропуснал нещо. Децата (по предварително направена програма) се занимават с: обучение на компютър, различни игри на закрито и открито, психомоторни упражнения, слушане на музика, свирене, пеене, танци, разходка в парка, езда, плуване в басейн, посещаване на музеи и кина, пътуване до морето, ходене на лунапаркове, прожектиране на филми в дома, грънчарство, апликация, рисуване и т.н. и т.н. Както казах всички тези дейности са предварително планирани, като за плуването в басейн знам, че е задължително поне 1 път в седмицата. Само за пример го давам.

Не знам за вас, но аз лично не мога да си позволя и половината от тези неща да направя дори в период от около година :)

Колко време стоят децата в този павилион и какво става с тях след като „времето им изтече”?

Първо мисля е редно да обясня самата система.

Тук, в Белгия, домовете за деца в неравностойно положение са разделени на принципа, на който са училищата и образователните степени. Това означава, че има домове за такива деца от 3 до 12 години (първата образователна степен тук), домове за деца на възраст от 12 до 18 години (следващата степен на образование). Максимумът за първия тип е до плюс 2 години или макс. до 14 години, а за втория тип – до макс. 21 години.

След това идва проблем. Самата психоложка на дома ми каза, че е проблем за младежите, които напускат институциите, защото за да се справят, те трябва да са наистина умни и да нямат ментални проблеми, което както се сещате е рядкост сред тези деца. Възможностите са няколко:

Да живеят със смейството си; да живеят сами; да живеят сами със социален асистент, който им помага.

За да им се запълва времето има изградени т.нар. дневни центрове, които са „защитени места”, където те могат да работят или ако не са способни да работят се занимават с нещо. Това е и масовият случай. Повечето от младежите и изобщо хората в неравностойно положение отиват в такива дневни центрове. Но! Оказа се, че тези центрове не са достатъчни. Това е проблем за Белгия, защото наличните центрове не са достатъчни.

Разбира се, тези от тях, които могат да разботят или учат наравно с другите го правят. Тези, които не могат получават помощ от държавата, но не мога да ви кажа точно колко е. Във всички случаи няма да е много, но ще е достатъчно за да се живее.

Та, павилионът, който аз посетих е за деца от от 3 до 12 години. След навършване на 12 години (макс. 14г.) децата трябва да се преместят и биват насочвани към съответната институция.

Павилионът има възможността да приема деца още на 1 годишна възраст, но като цяло децата пристигат най-рано на 2 и най-често на 3 години. Ако детето има нужда от много специфични грижи, които не могат да бъдат предоставени тук, се насочва към институция, която е специализирана за определен вид лечение.

На края ще спомена за нещо, с което се гордеят тук. От известно време в цяла Белгия, тези домове са намерили нов начин да хранят част от децата. До колкото разбрах става въпрос за деца, които имат проблеми с преглъщането. Поради опастността храна да влезе в белите дробове през трахеята вместо да отиде в хранопровода (което в последните години много често се случвало, така и не разбрах при кои заболявания) част от децата вече се хранят чрез специален апарат, от който излиза тръба, влизаща директно в стомаха на децата. Според психоложката това е спасило доста деца.

-----------------------------------------------------------------

Толкова за днес. Утре след срещата ще видим какви са заплатите и броя на персонала, който се грижи за децата. Мотивировката на персонала за работа и надявам се богат снимков материал.

Имате последен шанс за въпроси, ако искате да научите нещо повече. Срещата ми е утре сутрин.

...

Към Част 3

Чети до края...

НЕизоставените деца на „европата” – част 1

Както ви обещах, отидох на срещата в дома за деца. Разговарях с психоложката, която работи с децата там. Пак уточнявам, че аз отидох само в „павилиона” за деца инвалиди. Деца, които имат както двигателни проблеми, така и умствени. Ако искате да добиете обща представа за дома, можете да прочетете статията за него.

Успях да задам почти всички въпроси, които написахте в коментарите и понеже 2 часа не ни стигнаха, си уредих втора среща, на която да задам останалите 2-3 въпроса и да направя снимки. Тъй като не ми стигна времето да направя снимки, в четвъртък отново съм там. Позволиха ми дори да снимам децата, но не знам дали ще имам смелостта, защото гледките, които видях...

Та, нека започнем.

От къде идват парите за тези деца в неравностойно положение?

Основният ресурс дава министерството на здравеопазването в Белгия. Парите се отпускат срещу одобрени проекти, които персонала прави предварително, но в рамките на критерии определени от министерството. Размерът на финансирането зависи също така от състоянието на децата и вида на тяхното заболяване или степен на инвалидност. Основен фактор при определеня на размера на парите е т. нар. „автономност” или способността на децата да се „обгрижват” сами. Инспектори на министерството посещават дома и посредством въпросници определят нивото на „автономност”. Разбира се, логиката е ясна – колкото по-голяма автономност, толкова по-малко пари и обратно.

Парите за образование (за което ще стане дума малко по-късно) се дават от министерството на образованието.

Друг източник на пари са детските надбавки, които родителите получават за децата си. Процентът, който се взима от дома от тези детски надбавки основно зависи от това дали децата спят в дома или не.

Последният източник на доходи е спонсорство. Към дома има сформирана специална група от доброволци, които търсят спонсори. Но интересното е, че пари от спонсори се търсят за да се набавят допълнителни материали, нещо „изключително” да го наречем, което по принцип нямат, а не за да попълнят липси.

Тук мисля е мястото да спомена дали тези деца са сираци. Оказа се, че само едно от децата в този дом е сираче. Румънче, чиито родители са се върнали в Румъния и са оставили детето си в институцията.

На въпроса дали този дом е само за деца сираци или само за деца не-сираци, ми се отговори, че като цяло в Белгия броят на сираците е изключително малък. Родителите просто не си оставят децата каквито и проблеми да имат! Изключително просто, поне за мен! Дори ми бяха дадени примери за семейсва, които са на ръба на бедността, но пак не си „зарязват” децата, а с помощта на държавата се грижат за тях.

Какво е образованието на тези деца?

Към дома има специализирано училище за деца от 3 до 12 години (не е случайно, това е първата образователна степен в Блегия). То е пригодено за деца с двигателни или изобщо всякакви физически проблеми. Учителите, които преподават са специално обучени за работа с такива деца и ако трябва се обучават за всяко поотделно в зависимост от заболяването или недъга, който имат.

Освен учители, в училището има логопеди, кинезотераписти и „ерготерапист” (буквално превеждам, защото аз лично не бях чувал за такива специалисти). Те са отделно от другите специалисти, които работят в самия павилион, където са децата. Тяхната работа е да спомагат за процеса на обучение.

Само да обясня какво е „ерготерапист”, защото аз поне за пръв път чувам. Доколкото разбрах, това са специалисти, които учат децата на определени зрителни перцепции, досег с предмети, разполагане в пространството и т.н.

Училището почва сутрин и свърша в 15:30ч.

Какви специалисти работят с децата?

Специалистите в този павилион са: психолози, социален асистент, образователи, медицински сестри, невропедиатър, логопеди, кинезотераписти, ерготераписти, учители.

За работата на психолозите, мед. сестрите, логопедите и кинезотерапистите няма смисъл да обяснявам, но ще се спра върху социалния асистент и т. нар. образователи. За ерготерапистите и учителите стана вече дума.

Социалният асистент – работи по-скоро със смействата на децата. Отговаря на въпроси, дава предложения, помага при попълването на документи, съвети и т.н. Или по мое му казано – той/тя е връзката между семействата и институцията.

Образователи – така буквално бих превел тази длъжност. Те не са учители, но не са и специалисти като логопеда например. Тяхната работа е да се грижат за децата и да ги карат да се чувстват като у дома си. Те се грижат за децата, когато не са на някакъв вид процедури, за ходене до тоалетната, обличане, събличне, разходки, водене на училище и т.н. Но за да си образовател също ти трябва определено образование.

Какви квалификации имат специалистите?

Първо само да кажа, че образователната система в Белгия е доста по-различна от нашата. Имайте го предвид.

Образователи – два вида: 1) със средно образование и три годишен курс на обучение по време на средното образование. Това са ниско квалифицираните образователи. 2) със средно образование и 2-3 годишен курс след средното образование в специални висши училища (не университети).

Тераписти – средно образование със съответната специалност и 2 или 3 години допълнително във висшо училище (пак казвам тези висши училища не са университети).

Всички специалисти имат подобно образование по модела на образователите и терапистите. Изключение правят само психолога и директора на дома, които задължително трябва да имат поне степен бакалавър от университет, което разбира се неозначава, че специалистите не са добре подготвени. Напротив. Тук в Белгия все повече хора учат в тези т. нар. висши училища (2-3 години) където имат много практика и се специализират добре в това, за което учат.

-----------------------------------------------------------------

Мисля да спра до тук за днес. Утре ще видим как се възпитават децата, освен че се образоват, как се забавляват и спортуват, какъв вид специално лечение получават, кога трябва да напуснат дома и какво става с тях след това, колко време стоят в дома...

В четвъртък вече ще знаем точният брой на персонала който се грижи за децата и ще видим какво е съотношението. Ще разберем заплатите на персонала и какво ги мотивира да работят, заплащането в социалната сфера в Белгия, надявам се богат снимков материал от павилиона с обяснение към него.

Все още имате възможност да попитате въпрос, който не съм засегнал и ви интересува. В четвъртък ще мога да го задам.

...

Към Част 2

Чети до края...

Питайте хора, питайте...

Преди време написах статия за един дом за деца в Брюксел. Понеже, както може да прочетете в статията, имам „свръзка” там, успях да си уредя среща с представител на „павилиона” за деца инвалиди.

-Защо? – ще питате вие.

Ами аз още не мога да забравя кадрите от филма на BBC „Изоставените деца на България” и как медии и политици се опитват да замажат положението. Ето защо, реших да отида в най-големия „павилион” от този дом за проблемни деца в Брюксел за да видим как се третират тук инвалидите.

Срещата ми е в понеделник (17.12.2007г.) следобед. Уведомявам ви за тази среща, за да ви дам възможност ако искате да зададете въпроси. Ако желаете да научите нещо конкретно относно грижата за деца инвалиди в този дом или изобщо нещо свързано с темата, можете да напишете въпросите си в коментарите и аз ще се постарая да ги задам всичките!

Ще се постарая (ако мога, разбира се) да направя и колкото се може повече снимки за да онагледя бъдещата статия.

Та, така. Питайте, ако искате да знаете нещо конкретно. До понеделник на обед ще си записвам всички въпроси, които поставите.

Да видим дали Могилино съществува в „европата”...

Чети до края...

Да се посмеем...

Нека малко да се посмеем с вентрилоквиста Jeff Dunham. Ако още не сте се "сблъскали" с неговите изпълнения из мрежата, време е :) Аз лично много се смях, особено на мъртвия терорист. Лошото е, че е на английски, но сигурно повечето от вас знаят този "интересен" език, пък и не съм специалист за да направя субтитри.

Предлагам ви 4 клипчета. Приятно гледане:

Чети до края...

Бай ви Ганя на среща с евродепутат

Вчера (06.12.2007) евродепутатът Биляна Раева и посланикът на Република България в Краство Белгия Христо Георгиев организираха среща в Европейския парламент с българските студенти по случай 8-ми декември.

По-късно разбрахме, че идеята е на евродепутатката и нейните помощници. Но както и да е. Аз, разбира се, отидох (може ли едно такова мероприятие да мине без мене :)) и не може да не ви разкажа как мина цялата работа.

Предварително обявената програма беше:

• 13:30 - Среща на всички участници пред входа за посетители на Европейския Парламент, сграда Paul-Henri Spaak (PHS), rue Wiertz / Wiertzstraat 60, Bruxelles 1047


• 14:00 - 16:00 - Лекция за структурата и организацията на работата на
  Европейския парламент организирана от секция: Посещения и семинари към ЕП
  


• 16:00 - 17:00 - Разглеждане на пленарната зала в ЕП


• 17:00 - 19:00 - Среща-коктейл в ресторанта на депутатите с Биляна Раева, посланик Христо Георгиев и други български евродепутати

Та, отивам аз пред парламента и чакам там на входа. По едно време се насъбрахме една такава хубава и голяма група български студенти в Белгия. По едно време дойде една от помощниците на Раева, раздаде ни пропуски и айде юруш към парламента.

Минахме една хубава проверка на входа, събраха ни и ни заведоха в една зала, където ни прожектираха едно много интересно филмче за Европейския парламент и след това ни изнесоха лекция.

За тези като мен, които не си направиха труда да се разровят малко в нета и да отворят сайта на европарламента, беше интересно :) останалите, които знаеха помагаха в обясненията. Всичко мина в една много ведра и приятелска атмосфера. Всички се държаха много готино и приятелски.

След лекцията отидохме в кафетирията или и аз не знам как се казва. Частта от парламента, където евродепутатите си пият кафето. Може ли и ние да не изпием по едно кафе там? Не може разбира се. Седнахме, пихме по едно кафе, изпушихме по една цигара (тези от нас, които пушеха).

Биляна Раева ни обиколи всички. Приказваха/хме с нея за какво ли не. Тя се държеше много човешки, но за това по-надолу в статията.

След това влязохме малко нелегално в пленарната зала. Беше затворена, но нас българите може ли да ни спре нещо :) И до колкото знам посетители се пускат само на балкона, но ние нали сме големи гъзари, влязохме баш в залата.

Е, не ме пуснаха да отида да седна на мястото на председателя да си направя снимка (а колко много исках там под знамената), но за сметка на това седнах на една банка като депутат :)

Раева ни обясняваше как минава денят на депутата, с какво се занимава, как се гласува и т.н. Абе, и аз тауж гласувах и говорех на микрофона, ама май всичко беше изключено :)

После дойде време за коктейла и се запътихме към една част на парламента с такива зали за коктейли. Не беше кой знае каква и голяма зала, но все пак имаше подредени масички, сервитьори ни поднасяха разни ордьоври, шампанско, вино и т.н. Изредиха се на микрофона депутатката и посланика и айде – почна се яденето и пиенето. Аз така се надявах да имаше ракия, ама на! Нямаше :(

Издебнах момента и си направих снимка с Биляна и Христо (не може да не овековеча тази среща), поприказвахме си, абе изобщо много готино си беше. Няма да ви покажа снимките, защото на тях изглеждам просто ужасно :(

След това, тези които бяхме останали към края на коктейла (между 1/3 и ¼ от всички), решихме да отидем с Биляна в един ирландски бар близо допарламента и да продължим празника.

Така и направихме. Седнахме, пихме, после и играхме. Някой бе домъкнал малко българска чалга, та може ли да не се развихрим на дансинга. Останалите посетители много ни се радваха. Ние общо взето бяхме най-активните на дансинга. Раева и единственият помощник от нейните, който беше останал по това време също се включиха в игрите.

Абе, като цяло всичко беше много готино и не може да не го споделя с вас.

Оказа се, че Биляна Раева и Христо Георгиев са много готини хора. Държаха се изключително човешки, приятелски и т.н. Говорихме си с тях за какво ли не. Наистина ми е трудно да намеря думи, с които да изразя изкреното си очарование от тези хора!

Аз лично си отидох с едно много приятно и задоволно чувство. Наистина се радвам, че имах възможността да се запозная с един от нашите евродепутати и посланика ни тук!

Да са живи и здрави и дано това събиране да стане традиция!

Чети до края...

Аман от простотии...

Скъпи приятели, аман вече от простотия в тази държава! Не ви ли писна всеки ден да се срещате с нещо, което "не е както трябва"? С неща, които трябва да променим. Но за жалост всичко си зависи от нас! Ако искаме да живеем в по-добра страна, трябва да си я направим такава...

Така. Първо защо и аз пиша за този случай на сексуален тормоз, като вече 100% сте го намерили някъде другаде и знаете за него?

Ами, защото не трябва да оставяме такива неща да отшумят и да ги забравяме! Аз лично считам, че такива "нередности" трябва да са ни всеки ден в устата, докато не направим нещо (до колкото зависи от нас) за да ги променим. Не искам този случай да е поредното "чудо за 3 дена" и да го забравим, а да се постараем да елиминираме съответния проблем.

За никой може би не е тайна, че сексуален тормоз има сигурно в почти всички висши учебни заведения в страната. Къде това са единични случаи, къде по-честа практика, но този феномен съществува. Въпросът е защо допускаме да съществува? Толкова ли сме извратени, че обществото ни си затваря очите за подобни "феномени" и се сещаме за тях само когато стане наистина брутално или ни го плеснат право в очите?

Ще кажете: "Какво можем да направим ние?" Ами истината е, че всъщност трябва да осъзнаем, че всичко си зависи от нас и само от нас. Евала на момичето, че е имала куража да говори за проблема и да ни го "плесне в очите". Така трябва да се прави, а не да си мълчим като риби и да се надяваме нашето дете да не стане поредната жертва на такива идиоти или самите ние да се надяваме да не станем жертва. Като общество, трябва най-малкото да изолираме подобни нещастници във всички възможни форми.

Искрено се надявам това да не е поредната сензация, която след няколко дена ще отшуми със същото желание, с което се надявам и да не забравяме стачката на учителите, които ако много скоро не се направи нещо пак ще се вдигнат. В такива случаи винаги се чудя какво не ни е наред като общество, че не натискаме нашите си институции да се справят с проблемите, които пряко ни засягат?

Та, за това и аз пиша по проблема. Трябва да си оправяме такъмите, ако искаме да живеем добре и по "европейски"...

Чети до края...

Чети до края...

"Акция" или наш`те полицаи са върха!

Родните ни телевизии са уникални по своята същност и природа. В това отдавна съм се убедил. Днес обаче искам да си поговорим за едно предаване по БНТ озаглавено с гръмкото име „Акция”. Едно „уникално” предаване за нашия телевизионен ефир :)

Преди време бях чел нещо на Longanlon за предаването, но след усърдно търсене, така и не можах да открия въпросната статия за да сложа линк. Което, разбира се, означава, че ако иска той може да сложи в коментарите.

Та, какво толкова му е интересното на това предаване?

Аз може да се каже съм нещо като фен на „Акция”, защото от доста време когато мога го гледам. И докато в началото се „връзвах”, то вече го гледам за забавление и да се посмея.

Според въпросното предаване МВР и Полицията са „най-готините” в тая държава. Вършат си перферктно работата, подготвени са, служат вярно на обществото, а думи като корупция за тях са табу :) Най-добрите просто. Такова впечатление просто остава у зрителя като гледа предаването.

Моят любим пример е с предаване от миналата година ако не се лъжа. Отива една камера с нощен патрул. Отиват по сигнал на място, където има сбиване. Намират една разбита от бой циганка, която е била пребита от мъжа си ако не се лъжа, а тя самата се оказа проститутка или нещо такова. Просто мнго заплетен случай. Но какво правят полицаите? Представяте ли си, те внимателно изслушват какво е станало, успокояват жената. Единият от тях даже взе шише минерална вода и почна да мие лицето на жената от кръвта! Държат се чат-пат прилично. Изобщо.... Евала, че имаме такива полицаи!

Снощи пък един полицай даваше съвети на една жена, че трябвало да има договор за квартирата си иначе не била защитена. Много любезни били нашите полицаи. Да не повярва човек какви прекрасни хора са.

Малко заекват пред камерата, но това да не си мислите, че е защото стандартните отговори и представяне, които са длъжни да правят, са отдавна забравени и сега за пред камерата трябва бързо да си ги припомнят. Не! Това е заради „сценичната им треска”. Хората се притесняват от камерата просто.

Нашите полицаи са просто най-любезните, професионални и добри хора, които могат да съществуват. Ако някой не е съгласен просто да гледа предаването „Акция” всеки понеделник от 18:25ч. След третото до четвъртото предаване и вие ще имате моята розова представа за българската полиция и прекрасните хора, които работят там.

Изобщо не искам да чувам, че това предаване е точно по БНТ, че било създадено като PR на МВР, че само иска да ни заблуди и т.н. НЕ! Срещнете се с реалността, бе хора! Имаме най-добрата и професионална полиция на света! Отлично подготвени и професионални кадри, които служат на родината с цялото си същество.

Аз отивам в ъгъла свит да си чакам следващото предаване „Акция” за да ми се вдъхне малко кураж от нашите смели „бойци на правдата и закона” а до тогава трябва да се пазя от неприятности, щото и да звънна на 166 – все същата работа... :)

Чети до края...

Направете място, бе хора

Явно все още не мога да изчерпя темата за градския транспорт в „европата” или по-точно тук в Брюксел. Поради актуалността на тази тема в България, не мога да пропусна някои факти за градския транспорт тук, за да можем да сравним нагледно какви са приликите и разликите (предишна статия за градския транспорт).

Та, какво съм пропуснал?

Вече няколко месеца наблюдавам нещо доста интересно за мен. От начало си мислих, че си въобразявам, но моят личен няколко месечен опит показва, че не си измислям. Е, колегите, които са тук от по-дълго могат да кажат сигурно по-добре, но ето какво забелязах аз.

Аз използвам предимно метрото и по-рядко автобусите. Това, което е толкова странно за мен от чисто нека да го нарека морална гледна точка е, че когато например метрото спре на някоя спирка (станция), вратите се отварят и хората, които чакат да влязат в мотрисите не правят място на тези, които излизат. Много ми е интересно на мен как се разминават едни други, защото по принцип няма никакво изчакване и всички е на принципа „юруш”. Кой от където свари минава, понякога се блъскат малко, абе изобщо доста „нецивилизована” според мен работа.

В софийския градски транспорт колкото и да се блъскаме и т.н. поне се изчаквахме за слизането. Това добре си го спомням. Тука няма братче. Давай напред с капаците и айде.

Като ми избият шайбите някой път, нарочно си стягам раменете, разпервам малко лактите и убеден, че тези, които са отвън трябва да направят място за да изляза мощно ги разбутвам ако не ми направят място. Голям бабаит съм станал :)

Мен лично ме дразнят такива дребни неща. Въпрос на елементарна култура в все пак :)

Същото явление съм забелязал и при автобусите, но само при тези където може да се качваш не само от първата врата.

Та, така. За да не оставя картинката за градския транспорт тук не доизяснена, трябваше да спомена и това явление, с което аз не съм съгласен, ама хич :)

Чети до края...

Нововъведения...

Здравейте! Скоро направих някои подобрения по блога си и искам да ви запозная с тях. Целта на тези подобрения е да направи престоя Ви в блога ми малко по-приятен и практичен. Ще се радвам ако ми кажете дали ви допадат или не.

А ето и самите „нововъведения”:

Преди известно време добавих секциите „Най-четено” и „Контакт”.

В секцията „Най-четено” може да видите кои са най-посещаваните (най-четените) статии в блога ми. Спрямо статистиката за посещенията по страници, тази секция се обновява ежедневно.

Секцията „Контакт” е общо взето моят e-mail, чрез който може да се свържете с мен за съвети, критики, предложения или каквото и да е друго свързано с блога и статиите в него.

Но това са вече стари подобрения. Кои са новите?

• „Избрано от автора” – това е секция, където ще слагам на интересни според мен статии. В тази секция статиите са напълно субективно подбрани от мен по една или друга причина.


• „Търсене” – В края на блога вече има търсачка (powered by Google), чиято цел е да улесни търсенето на статии по ключови думи в блога или просто да проверите дали съм писал статия на тема, която ви интересува. Разбира се, тази търсачка може да търси и в мрежата, а не само в моя блог.


• „Очаквайте” – много се двоумих дали да сложа тази секция. С времето, ако не се окаже полезна ще я махна. Целта й е да дам някаква „предсказуемост” на блога, като споменавам на каква тема ще бъдат статиите, които предстоят да бъдат публикувани. Разбира се, това не означава, че няма да има промени. Или иначе казано, някои от статиите, които според тази секция предстоят, може изобщо да не видят „бял свят” или да се появат статии, които не са споменати в тази секция. Тя е само за ориентир, който ви дава възможност предварително да знаете какво да очаквате и да давате съвети например :)
  „Скоро” – това са статиите, които ще бъдат публикуване до няколко дни или до максимум 1-2 седмици.
  „Незнайно кога” – статии, които са в процес на обмисляне и са далеч от публикуване поради липса на достатъчно данни или време за анализ.
  

Надявам се тези „подобрения” да ви харесат и което е по-важното – да са ви полезни.

Приемам всякакви критики и съвети относно нововъведенията!

Приятен престой в GaN’s Blog!

Чети до края...