Неволи с митничари

Здравейте отново! След като разбрах, че „Абсурдите в България” ви харесва като тема реших да споделя още една случка. Става въпрос за една моя позната, която работеше в едно малко магазинче за цигари и други неща които се продават в магазини от този тип.

Един ден близо месец след като е започнала работа там, внезапно има проверка от митнически служители по подаден сигнал за продажба на цигари без бандерол. След като намират само няколко кутии цигари (а всъщност те са много повече) въпросните инспектори започват да пишат акт. Но, не и на който трябва.

След като казват на моята позната да излезе за малко навън, двамата митнически служители разговарят с работодателя й. При което, след малко канят честната служителка отново да влезе вътре и й казват да подпише документа за акта като с това тя заявява че тя продава цигарите без бандерол за лични изгоди и че те са нейни. След като всичко става много набързо, работничката подписва без много много да му мисли, а и ако иска да остане на работа трябва да подпише.

Минава известно време докато излезе самият акт и неговата сума. Става ясно, че акта е в размер на 2000 лв., като междувременно моята позната вече не работи там след като е уволнена.

Един ден аз и въпросното момиче отидохме до сградата на митниците в София за да вземем акта. След като митническите служители разбраха какво се е случило много се загрижиха за момичето. Аз не издържах и ги попитах - „След като всички знаем, че цигарите не са на моята позната и че ги продава, защото шефа й така иска, защо акта е писан на нейно име?”. При което получавам отговора – „Ако бяхме писали акта на собственика знаеш ли колко пари щеше да е той?”.

Ето тук аз млъкнах и бях удивен от отговора. Замислих се каква е тяхната работа. Мисля че работата на митничарите е да реагират на такива сигнали за нередности, да пишат глоби на хората които продават или притежават тези незаконни стоки и с това хората, които се занимават с незаконни неща да престанат да го правят. А какво стана във въпросната случка? Митничарите написаха акт за „малка” сума на грешния човек, с което тяхната работа се обезсмисля.

Тези собственици продължават да продават незаконни стоки безнаказано. И сега моята позната се чуди какво да прави. Радващото в случая е, че тези две момчета – митничари, реагираха като направиха още една проверка на същия магазин и този път са намерили всичко и собственика отива направо на прокурор. Но това не оправдава предната им постъпка.

Аз силно се надявам и пожелавам на потърпевшото момиче всичко да се оправи и акта да се плати от човека, на който трябваше да е написан.

За жалост нещата не се оправят само с надежди, а с действия.

Снимка: www.alog-bg.com
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Гост-блогър днес е Пламен Тодоров.
Студент в УНСС, специалност Икономическа Социология.
Един от малкото будни граждани в нашата държава, които
ги интересува какво се случва с нас и около нас!

2 коментара:

Yasko

Неделя, 2008, Февруари 10 14:06

Ми то кат' се е почнало дай да пишем и за това как баща ми го спират поне веднъж месечно КАТ-аджии за превишена скорост, но досега няма нито една глоба.. За сметка на това е направил доста полицаи с по 10-20 до 50лв по-корумпирани :) Аз лично съм виждал как полицай, дошъл да "вътвори ред" на поредния протест, си хвърля фаса на земята (на тротоара на 20м от Руски паметник) и културно го насъпва :) Като го питах това не е ли нарушение, ми каза: "Какво, ако искаш да си го загася в ръката и да си го прибера в джоба?!" Иронично, но това би било по правилно :) За съжаление не благоволи да ми каже как се казва.. Но както и да е, "the bottom line" е че тия неща са ясни на всички и блог-вайки за тях просто прави хората малко по-ядосани :)

GaN

Неделя, 2008, Февруари 10 14:51

Уважаеми, Yasko, да кажем, че съм съгласен с теб. Да кажем, че пишейки за това, прави хората малко по-ядосани. Ако е така - аз съм си изпълнил една от целите. Трябва да се ядосаме най-накрая, а не само да стоим и да мрънкаме по кръчми и вкъщи. Трябва да ни писне, че да излезем на улиците.

Публикуване на коментар