Поради липсата на достъп до интернет, чак днес ще пиша за 1-ви май. Тази година бе най-странния ми 1-ви май, откакто се помня и не мога да не пиша за него, разбира се с богат снимков материал.
Действието се развива в Париж, който като град няма сега да коментирам, защото ми падна много в очите и който него ден обявих еднолично за български град. Ето какво стана:
Хотелът, в който бях отседнал се намира близо до площад "Република". Тръгвам аз към този площад за да видя статуята, която олицетворява републиката и разбира се "свободата, равенството, братството" и останах потресен от случващото се около мен.
На картата - аз съм червената точка. Синята точка са шестима полицаи, които та уж следят за спазването на реда.
Жълтата точка е "домът" на един или няколко бездомници,
черната точка е един "господин", който извадил гордо "инструмента" си, най-спокойно си пикаеше на едно дърво (не можах да го заснема докато извършва този "геройски" акт, но все пак успях да го хвана),
а бялата точка е паметникът, на който след малко ще обърнем внимание.
Както виждате на картата, разстоянието между повечето точки е около 10-20 метра! Или иначе казано - всеки си върши работата и никой не пречи на останалите.
Зелените точки са манифестация на някакъв френски синдикат. Напълно нормална манифестация, добре организирана и т.н. След тях вървяха почистващи коли и една полицейска кола.
Ето и кратко видео от манифестацията.
Сега да обърнем внимание на паметника (бялата точка на картата). За мое голямо учудване, той беше облепен с ето това:
Кафявите точки на картата показват втората манифестация или каквото е там, на което попаднах този ден. Те тръгнаха няколко часа по-късно и аз "за късмет" ги хванах...
Зад тази "процесия" обаче, преди почистващите машини, вървеше жандармерия.
Това, което не съм отбелязал на картата е този конвой от полицейски микробуси, които стояха в страни от площада, в една улица.
А ето и малко видео от втората манифестация, която мисля може да разберете за какво се отнася от плакатите.
Това бе първия ми сблъсък с Париж! От там, въоръжен с една джобна карта, за няколко часа успях да обиколя половината град, който се оказа изненадващо малък.
Докато вървях из улиците на Париж на 1-ви май - ново двайсе. Буквално на всеки 200-300 метра чувах българска реч! Абсолютно сериозно. По едно време наистина почнах да се питам дали не се намирам някъде в България, което от една страна си е хубаво де. И като прибавим разочарованието ми от известни места като "Шамзе ли зе" - денят беше просто "върховен".
Просто един "незабравим" 1-ви май :)






12 коментара:
Неделя, 2008, Май 4 22:38
Всеки със своите си впечатлиния. Мои приятели пък бяха въодушевени от атмосферата там - през април.
А защо "Шамзе-ли-зе"?
Неделя, 2008, Май 4 23:01
Добре де :) Официално изписано е: Avenue de Champs Elysées
Иначе, какво да ти кажа. Аз очаквах много повече. Например толкова известната улица Avenue de Champs Elysées е най-обикновен голям булевард с много коли и хора, и нищо интересно :) Явно трябваше да си сложа розовите очила, но претъпкания и изобщо не организиран Париж ме ядоса много :)
Неделя, 2008, Май 4 23:11
Забрави да напишеш за боклуците или са ги изринали. Вярно, че бях отдавна...
Значи, ако смея да споделя мои впечатления по изложените от теб неща, за споделя, че не са това черните черти на франсетата - пикаенето ми казаха, че е нещо абсолютно естествено ( при наличие на две химични тоалетни, мосютата пикаха на една спирка в тревата... ). Протестите - освен ако не проповядват недвусмислено насилие не се сещам защо могат да се пазят иначе. Май ти бях казал - присъствал съм на протест в едно предградие на Париж и бе същата работа. Българите са ненормално много наистина, и ще стават повече. А за размера - доколкото ми бяха обяснили самият град е няколко милиона (2-3) а останалото до 10 и отгоре са предградията. А може и да не съм разбрал...
Неделя, 2008, Май 4 23:47
Боклуци поне около туристическите обекти нямаше... много :)
Не знам, аз просто се чувствах странно да съм в една от най-хвалените столици в Европа и до мен да пикаят, полицаи да съзерцават ведро плакати "Марксизъм, Ленинизъм, Маоизъм" и бездомници до известен паметник, да гледам протест на турски и да съм заобиколен от българи. Странно е някак си. А най ме изнерви колко неорганизирано е всичко като цяло.
Понеделник, 2008, Май 5 0:29
А аз си мислех че съм улучила в десетката като бях в Брюксел на фестивала с цветята....късметлия ей!
Париж...много дълга тема!
Понеделник, 2008, Май 5 0:38
Наистина е много дълга тема, затова и не се наех да пиша като цяло за него :)
Понеделник, 2008, Май 5 10:37
Когато за първи път се озовах в Париж изпитах странното усещане, че се завръщам, а не пристигам!?
Оказа се, че всичко, което съм учила в училище за този град се е съхранило в паметта ми и с лекота откривах всички световно известни места не само на картата, а и на живо.
Гид ми беше моята учителка по френски, която в този момент не присъстваше физически до мен, но ми беше дала всички знания за този град с неговите 16 квартала, забележителности, история, култура.
Няма как да не спомена името на Веса Медникарова от Велико Търново.
Когато се разхождах по Шамп,з Елизе се улових, че си пея почти на глас песента на Мишо Белчев:
"Булеварда с лиричният ритъм, аз не сменям за ШанзЕлизе и
цъфтят в суматохата кестени,
прецъфтяват и пак цъфгяг" :)
Хотелът ни беше в квартала, където бяха протестите на емигрантите по повод 2-те загинали момчета в един трафопост и по цели нощи небето беше озарявано от пламъците на горящи автомобили...:)
Градът живее своят собствен живот, изграден от неговите бивши обитатели с историята и културата, и настоящите му жители с проблемите си и безгрижните туристи с фотоапаратите си.
В Париж минало, настояще и бъдеще вървят ръка за ръка.
Най- големият кеф, който изпитах бе бирата в едно кафене на плас
"Пигал", срещу Айфеловата кула, където "след дългото скитане почиваха уморените ми нозе" и...
наблюдавах как френските полицаи си вършеха работата.За по- малко от минута вдигаха неправилно паркирани Поршета, Мазаратита, даже Ролс Ройсове и ги караха подред.
За 15 минути освобождаваха площада от коли, а той се изпълваше отново точно за 5 минути и всичко си продължаваще със същият ритъм.
От единият край вдигат, от другият паркират нон стоп и си помислих, че простотията, ината и липсата на дисциплина не са български приоритет, а са световно явление.:)
Понеделник, 2008, Май 5 10:44
Между другото и аз постоянно си тананиках тази песен :)
Проблемът при мен беше, че аз гледах чисто прагматично на града и не смесвах във възприятието си история и реалност :)
Понеделник, 2008, Май 5 11:02
Пропуснах да кажа,/ нима може да се каже всичко в едно изречение?
Завиждам на ония, които го могат/,
че в Париж за поредно ме завладя чувството за " космополитност и жител на планетата", но не пожелах да бъде българска столица, както например ми се прищя, когато се озовах в Истанбул.
Върнах се векове в историята ни и ми се прииска да бъда българската Голда Мейр и да превзема Истанбул поне до Босфора:)
Ха,Гугъл ме пита дали не съм имала пред вид Истанбул, а всичко което пише за този град е с буквата "М", Истамбул, но това е друга тема :)
Вторник, 2008, Май 6 15:13
Всичко е въпрос на реклама :-)
Действителността си е просто... реалното положение.
roujkabg, да не ти е настроен браузърът по подразбиране да търси страници на руски?
Това означава подсказката ИстаМбул.
Иначе при мене се съобразява с българския правопис :-)
Вторник, 2008, Октомври 7 18:46
Между другото това не са турци,а кюрди.И помислете все пак е нормално на 1-ви май да има манифестации с Маркс,Енгелс.И още нещо за мен град №1 е Будапеща
Сряда, 2008, Октомври 8 13:00
Благодаря за корекцията :)
Публикуване на коментар