За гейовете, брака и осиновяването

Една статия на Благо ме накара много да се замисля. С увеличаването на коментарите и многото, различни и на моменти взаимноизключващи се гледни точки аз просто не можех да остана безучастен.

Иска ми се да си кажа мнението само за осиновяването на деца от гей двойки, но няма да бъда правилно разбран, ако не си изкажа цялостното мнение, на което се градят разсъжденията ми. Затова трябва да тръгнем по-отдалеч – от екзистенциалния въпрос, а именно – какво е това нещо гей?

Още в началото искам ясно да кажа, че обективно погледнато науката още не е единодушна по отношение на причините един човек да стане хомосексуалист (ще използвам тази дума и за жени и за мъже). Много хубава статия по въпроса може да видите тук.

Последната прелюдия – аз нямам нищо против хомосексуалистите! За мен те са хора като всички нас. Да си кажа аз ясно преди да започна.

И така. Да започнем едно по едно.

Първо – не може някой да се роди хомосексуалист. Ако приемем, че хомосексуалистите се раждат такива, то трябва да приемем и че убийците се раждат убийци, педофилите се раждат педофили, самоубийците се раждат като самоубийци и т.н. Логиката е една и съща. Твърдо заявявам, че хомосексуалист се става! Защо ще питате вие?

Каквито и специфични генетични заложби или отклонения да има човек (с изключение на ясно изразените генетични аномалии като синдром на Даун например) те не биха се развили, ако не им бъде дадена възможност за това! Човек става еди какъв си, на базата на това, което му е повлияло. Причината за това е обществото и начинът, по който функционира.

Ако се замислите, ще видите какво всъщност прави едно момче - мъж и какво прави едно момиче - жена. Отношението на всички членове на обществото е определено към момче и към момиче. На момчетата се подаряват камиончета, окуражават се да се занимават с нещо „по-мъжко” и да се държат по определен начин. Същата логика е и при момичетата – подаряват им се кукли, учат се как да изглеждат добре и да са женствени и т.н. Това са механизми, които изграждат определено самосъзнание у индивида.

Друг пример срещу генетичните заложености – дори и да имаш дарба на художник, музикант, актьор и т.н., ако не я развиеш ти никога няма да станеш такъв. Сетете се на колко от вас примерно майките или бащите ви рисуват много добре, пеят добре, свирят добре, но се занимават с нещо коренно различно. Дори мога да ви дам пример с мен: Аз имам заложби да стана музикант, но не съм. Когато бях малък, без да ходя на уроци по пиано и използвайки пианото в читалището 1 път на седмица, аз успях да възпроизведа мелодии, които чувам на пианото и то с верните ноти. Но колко ми е голяма заложеността за свирене никога вече няма да разбера, защото 1) никога не съм се занимавал сериозно; 2) нямам и намерение да се занимавам.

Също: Ако някой е генетично предразположен да стане садист, той никога няма да посегне на друго човешко същество, ако не са на лице определени условия за това.

По логиката на горните три примера да видим как стои въпроса с хомосексуалистите.

Дори и да приемем, че има някакви физиологични причини за поява хомосексуализма (повишено ниво на определен вид хормони, определен вид изменение на някой от центровете на мозъка и т.н.), то той няма да се прояви ако няма „благоприятни” условия за това. Просто със всяко нещо е така.

Отделно стои въпроса с осъзнатия и / или не осъзнатия избор човек да бъде еди какъв си.

Защо е така, а не иначе? – Защото сме хора и живеем в общество, а както много пъти съм повтарял и може би повечето от вас знаят – обществото е изкуствена система, която не се подчинява на природни закони, а на изработени от общността правила и норми. Следователно всички „животински” аргументи в подкрепа на хомосексуализма са несъстоятелни.

Сега да разгледаме брака.

След като човек счита себе си за хомосексуалист, трябва ли да му се позволи да сключва брак със себеподобен?

Ами защо не? Тук е важно как възприемаме брака. Ако възприемаме брака като законното уреждане на даден вид взаимоотношения от страна на държавата (граждански брак) то аз не виждам никакъв проблем да съществува брак между хомосексуалисти. Обратното е наистина нарушаване на права в контекста на свободния избор на всеки от нас да бъде еди какъв си и да прави еди какво си.

И сега да стигнем до моята истинска болна тема – осиновяването на деца от хомосексуални двойки.

Семейството като такова не е случайно създадено, въпреки че последното десетилетие търпи големи трансформации. Ще споделя с вас някои мои наблюдения над хора израснали в стабилна семейна среда и хора израснали в не стабилна такава (за съжаление не мога да претендирам за точност, защото не съм имал възможност реално да проведа изследване и официално да „узаконя” изводите си).

На пук на всички филми и истории, които разказват как дете, което е имало трудно детство се бори и постига много, моите лични наблюдения показват точно обратното.

Деца, които са отгледани в стабилна семейна среда, сиреч имат и майка и баща, няма големи кавги, разводи и по-сериозни сътресения, стават по-уверени, по-борбени, по-жизнерадостни ако щете и т.н. Точно обратното се наблюдава при деца отраснали в не стабилна семейна среда. Разбира се, винаги има нюанси и изключения, но това е общата картинка.

Това едно на ръка. Също:

Майката и бащата не са случайни фигури в едно семейство! Те имат определена роля в развитието на определено дете. Те се допълват и / или компенсират и дават на едно дете всичко необходимо от двата свята („мъжкия свят” и „женския свят”) като осигуряват относителна стабилност за неизградената още детска индивидуалност.

Лирическо отклонение – съвсем друг е въпроса, че 80% от родителите в България (или поне толкова бяха до преди няколко години) „не стават” за родители и това не може да бъде аргумент, че видиш ли гей двойките били по-стабилни! Това е проблем на обществото и криза на брака, която няма нищо общо с хомосексуалните двойки. Следователно всички аргументи от типа „ама те повечето не стават, пък гейовете по-стават” са несъстоятелни.

Да обобщя – хомосексуалните двойки не могат да изградят необходимата среда за подрастване на неформирана индивидуалност, тъй като, както вече видяхме, хомосексуализмът не е „естествено” състояние, а по-скоро въпрос на избор и / или резултат от определени социални феномени в живота на даден индивид.

Изобщо нямам предвид опасенията, че видиш ли детето щяло да стане също хомосексуално заради родителите си. Това е: 1) много повърхностно погледнато; 2) все още недоказуемо.

В рамките на нашето общество, ценностната система, нормите и порядките, които битуват и които един бъдещ човек трябва да овладее, едно дете не може да получи необходимото с оглед на израстването си от хомосексуална двойка!

Тук не става въпрос колко добри хора сме! Може някои хомосексуалисти да са много по-човечни и по-разбрани от доста хетеросексуални, но това няма пряка връзка към изграждането на „необходимата” семейна среда!

Бога ми, до преди 30 години хомосексуализмът е бил считан за болест. Сега науката още не може да се обедини около единно становище по въпроса какво точно е хомосексуализмът. Няма рамки, няма норми, а в случая те са изключително важни за надграждане на права и рамкиране на претенции. За да функционира правилно нещо в обществото, то трябва да мине през „законовия” ред на обществото. Тъпо е, но така функционира то и от обратното би следвало разпадане.

И в заключение: хомосексуалистите са хора. Те имат право на граждански брак, но от гледна точка на децата не трябва да имат право на осиновяване, защото не могат да осигурят нужната семейна среда.

Послепис: Предупреждавам, че крайни коментари, които целят обида, а не конструктивна критика, както и коментари под псевдоними тип: „Gord 4e sam Gei” или „Smart za geiovete” ще бъдат изтривани! Това го правя за да се проведе една нормална дискусия в коментарите, където всеки може да изкаже своето мнение!