С мъка… от Пирогов

В моята статия, разказвам за, и показва в снимки, нечовешките условия, в които са принудени да се лекуват нашите деца, с урологични заболявания.

Действието се развива в Пирогов – Клиниката по детска урология, единствената по характер в страната, така че, няма алтернатива в избора.

Освен, че разказвам с чувствителността на майка, която е преживяла урологичната операция на две-годишния си син, поставям редица обществено - наболели въпроси, които разкриват социалната ми позиция.

Тезата ми е перифраза и комбинация от две типично български поговорки и звучи така:
„Разделяй, владей, пък нека другите се карат!”

Ето връзка към статията : „Репортаж от Пирогов”.

Завършвам с връзка към „Декларацията за правата на човека” и следната молба: Ако смятате, че нечии права се нарушават, моля пишете ми!.

Коментарите към моя, по-скоро социален и политически, отколкото личен разказ, заваляха…

Питам ви и вас: „Какво мислите, че може да се направи, за да настъпи промяна”?

Повярвайте ми, не е важно само за мен. За всички ни е важно да се вслушваме един в друг и да търсим истината заедно. Така може да намерим пътя към промяната.

Ето различни гледни точки, на няколко обществено - отговорни и мислещи българи.

Коментари на майки, сблъскали се лично с тази клиника:

• Ван каза...
  
  

  Светле, аз изживях същия кошмар, който така добре си описала, но на три пъти.
  Първия- върнаха сина ми, защото имал хрема, а операциите се правят с пълна упойка и секрети не трябва да има. Не, че после майки не ми прошепнаха , че се прави така , за да се сетиш да бутниш парички на анестизиолога.
  Втория- детето бе оперирано в 13часа / което означова от събуждането му до операцията държах гладен и жаден четири годишен мъж/. Операцията бе 2часа , след което бях уверена, че всичко е минало успешно. След което установих че е направена ГРЕШКА и вместо вляво синът ми е опериран в дясно?!!!
  И третия път - след като повторихме всичко което описваш за трети път - нова операция, с нова пълна упойка и с гореща молба към господ- бог повече НИКОГА, ама никога да не се връщаме там.
  Това което ми каза опериралия хирур бе ,,Ами ако искате ме съдете, но не си мислете че съм го направил, за да усвоя парите по клиничната пътека два пъти".
  Аз бях там и това , което описваш за огромно съжаление съществува. Много пъти съм си мислела да го опиша , но не знаех как и къде. Поздравявам те за смелостта ти. За съжаление хиляди деца и техните родители са подложени на това , защото ,,Клиниката по детска урологияя е еднинствена в страната с този предмет на дейност в чиито обсег се включват спешна и планова комплексна диагностика, консервативно и оперативно лечение на всички нозологични единици в детската урология.'' Което е абсурдно!!!!!!!!!!!!!!!!!



• Vira каза...
  
  

  “ …ходила съм там и знам за какво говориш. С големия два пъти в коремна хирургия и веднъж в ортопедия. Тогава не само че нямаше за родителите легла, но не пускаха и родители. Най-първия път щяха да ме изхвърлят (макар да не успяха). Втория - намерих връзки. Третия - си платих. Вече можеше. Благодарна съм на лекарите, всичко останало го изхвърлих зад себе си. При единия ми престой се запознах с настоящата си най-добра приятелка - детето и беше на съседно легло. Така започна приятелството ни, затова разбирам всичко, което си написала за родителите в тази обстановка. Пожелавам ти бързо да се оправя детето и никога повече да не се налага да ходиш там! Амин!



• Deni4ero каза...
  
  

  Не мога да си представя ада, който си преживяла, въпреки че имам сблъсък с болниците. Не искам да си го представям! Прочетох го докрая, въпреки сълзите в очите ми и единственото, което мога да направя е да ти изпратя гореща прегръдка ...

Коментари на социално-отговорни българи, които не могат да останат безразлични…

• Графът каза...
  
  

  Светла, бесен съм!
  Бесен съм на нас, на Европа, на хората!
  За шепа деца с тежки увреждания в Могилино цяла Европа се възмути и скокна. Филми правиха. Шоу по телевизията за да събират пари. Къщички им строят.
  За нормалните ни деца няма да има такова нещо. Те са нормални, не са интересни!
  Хората човеци ли сме!?!
  Не съм съгласен с разсъжденията Ви за лекарите. Правиха ли стачка за заплатите? Правиха! С основание. Ще правят ли стачка за условията при които работят? Няма. И при по-трагични условия (ако е изобщо възможно!) ще работят, ако им дадат висока заплата. Уважават ли себе си като професионалисти? Вие кажете!
  На голямо спортно тържество във Франция отказах да свиря на раздрънкано пиано и се наложи организаторите да забавят началото за да заменят инструмента. Рискувах да ме изхвърлят като се върнем в България и сигурно щеше да стане, ако на другия ден френските вестници не коментираха в моя полза...
  Написаното от Вас не трябва да остава тук, в блога. Помислете къде може и трябва да се изпрати. И аз ще помисля.



• Pierrot каза...
  
  

  Присъйдинявам се към пожеланията на Вира да се оправи детето максимално бързо и да остане това преживяване и място изключително далечен спомен!
  Брутално е....обстановката, очакванията, отношението...
  Дано усмивките и смеха на детето измият спомена, защото тъгата в сърцето убива много повече от неизвестното бъдеще!
  ...
  Няма какво да добавя просто.



• GaN каза...
  
  

  Преди всичко - дано детето ти да се възстанови бързо и да си е живо и здраво занапред!
  
  Реалността в България е колкото жалка, толкова и трагична, толкова и комична, толкова и безнадеждна.
  
  "И да...,
  лично съм заинтересувана в рамките на "детството" на децата ми, да се случи така желаната промяна.
  Желая да насоча обществения интерес обаче,
  в, според мен, правилната посока:
  писна ми да стоя безучастно и да гледам как "Крадецът вика, дръжте крадеца"."
  
  Хубави думи, които за съжаление се чуват много рядко, но от идеите зад които зависи "промяната" на "ситуацията".
  Искрено ти пожелавам да успееш да "насочиш обществения интерес в правилната посока", защото картините като тази в Пирогов са навсякъде, а наистина от нас зависи да ги променим.
  Иначе ще станем море :) Само трябва да вярваме...



• Totto каза...
  
  

  Натрупвани камъчета, в опит да създадат опора, подкрепа - споделени позиции, подадени ръце, и може би вяра.
  Всяко едно такова камъче само по себе си е незначително на вид, но събрани много, биха дали поне своето.
  
  Дано да имаш повече шанс, Светла! В начинанието, в здравето на рожбата ти и цялото ти семейство, в твоето собствено. И в борбата.
  
  За късмет, почти не съм имал досег през годините с болничната ни действителност. Но са се събрали доста истории на препатили, от които съм изтръпвал.. Истории за действителността, за която разказваш - дори и на такова ниво в "челото" на българското болнично обслужване, каквото е Пирогов.
  Истории на изнудване от лекари; демонстративно пренебрежително отношение, ако не отговориш подобаващо с подкуп; нехайно пристъпване към нуждите на пациентите; как озовавайки се за тривиална процедура / обикновена операция, си тръгваш трайно осакатен..; а има и случаи, в които дори не си тръгваш - измислят ти история, покриват те с чаршваф и.. Изпитаха го и мои близки роднини. А аз за късмет поне досега не съм. За късмет…
  
  Подържам идеята ти, иначе, че очевадно неработещото, слабо място е именно в управлението на цялата тази структура; стъпките, които (не) се правят, за да заеме тя достойното си място, да заработи, да върви напред. А това е сърцето, вестибуларният апарат.. Прекалено основно е, прекалено съществено, важно, неоспоримо - там е здравето ни, животът ни дори - следствие на определено стечение, към което ежедневието ни ще ни хвърли - нас, някой от семейството ни, близък приятел, или просто някой от всички наоколо..
  
  Бият се, дърпат се за косите, потупват се по гърдите, плюят се; правят политика, бизнес - а тази жизненоважна машина стои отстрани в окаяното си състояние, пропита от болка и сълзи, много човешки нещастия и борби, борби за живот...



• Алекс К. каза...
  
  

  Здравей, Светла.
  Прочитайки този материал аз мога само да се радвам, че досега не ми се е налагало да преживявам кошмара, който ти си преживяла.Замислям се - добре, в Пирогов е така, а как ще е тогава в другите болници в България?Има два възможни отговора - или ще е както в Пирогов или ще е по-зле...
  Мисля, че Графът е абсолютно прав.Вярно, че не можем да обвиним лекарите, но все пак и те имат вина за цялата тази кочина, в която се превръща не само всяка една болница, а и цялата ни държава!



• Крис Ванев каза...
  
  

  Извинявам се, че водя "на ръка" с мен парадоксалната гледна точка, но според мен нещата тепърва ще стават по-добри. Историята познава. Ню-Йорк се превръща от статистически най-престъпно населено място в САЩ до -най престъпно-изолирано място за живеене и то ... за две години (1990-92). Но е било нужно да стигне максимума на своя крах. Легендата за феникса. Той се преражда от пепелта, но само когато се стигне до пепел.
  Според мен ситуацията в Пирогов е подобна на развитие. Сама го изрази а и мисля, че малко хора в България са убедени в противното, а ако има специални места за отношение за соматични заболявания - Пирогов е на първо място. Популярно е още и с прозвището "Спешното". Толкова е звучно и красноречиво, че чак не се замисляш дали е важно.
  Идеята е подобна на развитие, понеже, както сама каза, голяма част от най-опитните специалисти са там. Интересна в случая е думата опит. Отключва въпроса: Колко трябва да блъскаш, за да стигнеш до там ? Не знам. Според мен трябва наистина присъствието на специалиста там да е количествено основателно. Страната ни не е малка, нито факултетите в медицинските академии - празни. Но страната ни се променя. Медицинските факултети също. Родителите с възможности пращат ориентиралите се към здравно образование деца в чужбина. За по-добро обучение. Не е като да не са прави. Обучението в България не е по-малко висококвалифицирано, напротив в някой дисциплини подготовката е действително много добра. Но не е чак така актуална, не е чак до там съразмерна откъм ресурси, следователно не е и толкова показно-обективна. Очакванията на завършилите медицина студенти какви са ? Подобни на нагласите на работещите от поне десет години специалисти в Пирогов? Съмнявам се... Завършили са изключително уважавана и помагаща дисциплина, потили са се като волове за да се научат и не очакват да бъдат пренебрегнати. Не че няма да имат работа, то винаги има. Няма да имат стимулиращите условия, беглоо подобни на д-р Хаус и ще се страхуват да не изпаднат в безизходица при задоволяване на собствените си потребности. Те не искат просто признание. Те искат да дадат всичко от себе си, когато има кой да се грижи това тяхно желание да става възможно. Освен шанса, съшите тези бъдещи най-добри специалисти ще си получат и условията, защото хората ще надуят глас. Аз също бих надул глас, въпреки, от части връзката ми с Пирогов се стеснява до час и половина присъствие, факт поради който ми е не дотам комфортно да изказвам негодувание. Коментирам на гърба на чуждия опит, което ми е малко неприсъщо. Сега този опит е споделен. Доста съдържателно и колоритно описан и нарисуван - няма как да не бъда съпричастен.
  За да се реализира крайна и съдържателна промяна, нивото има още до къде да падне и сигурно ще ме сметнеш за луд, ако се изкажа, че това би било необходимо за да се реализира това от което действително се нуждаят (структурна метаморфоза на организацията; реставриране и преустройство на съоръженията и технологиите; по-количествен персонал, за по-ефективно изпълнение на процедурите и най-важното: изключително внимателно избран ръководен персонал, който да регулира и разработи на практика, някой широко одумван план за промяна)
  ...
  Това е просто коментар, но се развълнувах от разказа ти и ми се ще да попитам басово:Още колко хората ще трябва да се гънат в пренебрежение? Едва ли им остава много... в духа на здравеопазването ще сравня: като регулаторните вегетативни процеси на нервната система: когато останеш без въздух минута, тялото ти почва да гони какъвто и да е кислород из тялото. Когато на петата минута изразходи всичкия, нервната система концентрира абсолютно цялото тяло в търсене на кислород, който ако не получи - загива. Пирогов няма как да загине а според мен, покачването на заплатите беше първия спазам в намирането на кислород.



• Светла казва...
  
  

  Ако някой минава и
  това което иска да каже,
  си го спести,
  защото накой друг, вече е написал мисли в тази посока,
  нека поне се обади,както счете за добре,
  да "вдигне ръка" за съответната кауза, в която вярва.
  За мен е важно, да знам,
  социалната позиция на колкото се може повече хора.
  Благодаря на всички ви!

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Ето какво казва сама за себе си днешната Гост-блогърка:
Блог: UNDER THE SMOKE SHADOW
Казвам се Светла Ненова.
Родена съм в Русе, живея в София.
Завършила съм Русенската АГ „Гео Милев”,
после „Психология” в НБУ.
По настоящем, гледам деца - две
– едно на 2,5 г и бебе на 7 месеца.
Правя много неща, и то добре :)
Блогувам от скоро.
В блога си говоря за това какво слагам в моята „тенджера”.
Разкривам Ноу-хауто на щипката вкус, която прави, магията във вълшебната ми манджа.
За храна почти не говоря!
Говоря за Любов, Секс, Свобода на избора, за вкуса на нещата.