Да обичаш Въпреки, а не Заради

Напоследък много блог игри се завъртяха из блогосферата. Не мога да не приключа моя личен сезон на игрите с една игра „продуцирана” от добър човек и която моят прост мозък трудно асимилира, но ще се постараем...

Иде реч за играта на Светла: Да обичаш на инат! Ето и моето „обичане на инат”.

Обичам циганите, въпреки че преди време често ми е минавало през ума да пусна някоя друга бомба в кварталите им.

Обичам негрите, въпреки че спокойно бих ги изселил някъде към... Слънцето.

Обичам забрадените жени, въпреки че спокойно ще им пусна един куршум между очите.

Обичам мароканците, въпреки че с удоволствие ще оградя страната им с телена мрежа, по която тече ток, та да си стоят там.

Обичам толерантността, въпреки че на места като в Белгия е в повечко отколкото трябва.

Обичам ракията, въпреки че напоследък почти не мога да я пия :)

Обичам жените, въпреки че са създадени от реброто на мъжа (справка - Библията), а това е една от костите, които нямат костен мозък ;)

Обичам демокрацията, въпреки че скоро ще бъде завладяна от новия световен ред :)))

Надявам се, Светле, да не ми се разсърдиш, че иронизирах играта, но още се съвземам от сесията. То затова и малко пиша в блога.

Тази игра ми се ще да я прехвърля на Нела и Яна, които мисля ще се справят по-добре от мен и на които препоръчвам да видят примера на Светла относно играта, а не моя.

И отново като за край да кажа. Ако някой вземе, че се върже на думите ми – по-добре изобщо да не коментира. Това е още една от така наречените от мен „разпускащи статии” за добро настроение... :)