Символът на Брюксел прави своеобразен юбилей тази година и понеже може би има хора, които още не са видели или чули за този манифест на човешката разточителност, не мога да не отбележа факта.
Всичко започва през 1958 година, когато в Брюксел се организира The Brussels World’s Fair или накратко Expo 58.
Тази изложба през 1958 година символизирала „демократичното желание за мир между нациите, вярата в техническия прогрес (въпреки страховете около атомната бомба) и оптимизъм за бъдещия свят, който обещава да подобри човешкия живот”.
Белгийците решили да съградят нещо уникално по този случай и до последния момент плановете били да се направи кула по подобие на Айфеловата кула в Париж. В последния момент обаче, един умен човек (чието име вече не помня) предложил да се направи конструкция, която представлява модел на молекулата на желязото, увеличена 165 милиарда пъти, като символ на концепцията за атома.
По това, което успях да прочета тук и там, Атомиумът е трябвало да бъде разрушен след края на изложбата, но „на белгийците толкова им харесало, че го запазили”. Та така до днес, Атомиумът е символ на Брюксел. Белгия дори държи правата над изображението на съоръжението.
Стига с разясненията. Атомиумът, както и Айфеловата кула, са просто едни огромни метални конструкции и едва ли не ме е яд, че съм давал пари да ги видя. Като оставим на страна факта, че те символизират еди какво си, то те са просто купчина желязо.
Единственото, което ми хареса относно Атомиума е уникалното усещане да се движиш с ескалаторите в тръбите между деветте сфери и гледката през тях и сферите. Вътре няма нищо кой знае колко интересно. 5 минути и човек се насища на усещането, а реално няма какво друго да види (освен ако не обича изложба на кукли барби на пример, каквато изложба имаше веднъж в една от сферите).
Но, който го влекът подобни неща – препоръчвам да дойде и да види...
0 коментара:
Публикуване на коментар