Интервю с GaN

Днес пак се успах. Взема да ми става навик да се успивам до обед. Трябва да взема мерки, но все пак съм във ваканция и ми е позволено да си почивам. Но, защо ви занимавам с такива крайно не интересни неща като моята персона?

Ами защото днес имам честта да ми вземат интервю. Този факт е наистина крайно интересен за специалистите, които така и не можаха да открият логичен отговор на въпроса: Кой изобщо се интересува от този мушморок GaN?

Е, явно има и такива индивиди. Важното е, че в трета поредна статия ще благодаря на някой, което за мен е много добър факт, защото говори, че все още има добри хора в тази наша държава.

Днес искам да благодаря на Благо за интереса към мен и моето "отроче" GaN's Blog. Интервюто с мен може да видите в статията: "Днес ни гостува Ганчо".

В интервюто може да се сдобиете с малко информация за мен, а по-проницателни да си извлекат и много повече.

Въпреки че докато пиша тази статия съм още сънен, надявам се още да не съм ви отегчил.

Сега остана само да чакам да видя кой ще ме напсува най-много :) Можете да го направите и в блога на Благо и тук.

Чети до края...

Как от svejo.net се грижат за своите партньори и приятели

Бях много приятно изненадан, когато на 26.03 получих писмо от Явор Иванов от svejo.net. Отначало ми беше интересно: „За какво ли ще ми пишат пък тия от свежо”, но след като видях писмото останах много доволен.

Озаглавено: „Подобряване използването на Свежо Бутона”, писмото привлече моментално вниманието ми. Оказа се, че екипът на Свежо ми е пратил много добре разяснени 3 кратки и синтезирани препоръки за по-доброто използване на техния бутон.

Мисля, няма смисъл да обяснявам, че подобни препоръки са добре дошли за профан като мен, който не разбира кой знае какво от оптимизации и прочее подобни простотии.

Писмото съдържаше:

• 1) Основни препоръки


• 2) Предимства на бутона поставен близо до заглавието


• 3) Предимства на бутона поставен в края на статията

Като пример беше приложена снимката, която виждате в началото на статията и която е от блога на колегата (уточнение - колега по блогване, не по професия) г-н Иван Бедров.

Писмото завършва така:

Надявам се нашите проучвания и виждания, които ви споделих в този e-mail да са ви полезни и да повишат качеството на услугите ви.

Ще се радваме ако имате забележки или предложения как да подобрим услугата.

Винаги можете да ме откриете на посочените по долу контакти.
Ако имате LinkedIn профил ще се радвам да ви добавя там.

Поздрави, Явор Иванов

Винаги съм се радвал на момчетата от Свежо, защото винаги когато съм се обърнел към тях – те са ми отговаряли и помагали независимо, че аз вече не съм толкова активен потребител на сайта. Но явно като потребител на тяхна услуга (свежо бутона) те продължават да „се грижат за мен”, а считам и не само за мен, а за всички потребители на услугата. Това следва да говори, че от Свежо се грижат не само за потребителите на сайта си, но и за потребителите на техни услуги.

Едно от най-силните предимства на Свежо за мен е и активната обратна връзка. Винаги ми отговарят бързо, коректно и никога не им писва от безбройните ми глупави въпроси.

Благодаря ви, момчета, че винаги помагате и се грижите за потребителите на сайта и услугите ви! Това е едно от все по-малките неща, които ми дават надежда, че тази страна има бъдеще.

Амин

Чети до края...

GaN vs. ICN – битката за domain! Благодарим на храбрите войни!

Решавам аз, че ще си закупя адрес в интернет (сиреч domain). Повече за мотивацията ми да го направя – когато тръгне най-накрая ще напиша отделно нещо.

Та, като радетел за развитието на българската икономика решавам, че ще си го купя от България (няма да си давам парите на империалистичните западняци я). Всичко точно, ама от деня, в който реших да го направя ангажирах едва ли не половината блогосфера да ми оправя такъмите.

Първо, ангажирах лично г-н Русев старши със закупуването на domain-a. Стана бързо и безболезнено – пари лесно се взимат. По препоръка на един сладур закупих въпросното чудо от ICN и започнаха мъките.

О, Интернет!

Шест дена младите дружини как с domain-a и DNS настройките се борят.
Световните сървъри трепетно обновяват, на боя реват.
Пристъпи ужасни! Поредний път настройките в панела се изливат
и псувни ги стрелят, и пот се пролива.
Рефреш подир рефреш! Сървър след сървър!
ICN безумний сочи support-a пак
и вика: „Чакайте, рефреш след 24 часа”!
И войните тръгват с викове сърдите,
и “TTL!” гръмовно въздуха разпра.
Дружината отговаря с други вик – „Мамка му да е*а”

Такова нещо до сега не бях виждал, но по реакцията и изнервянето на някои от храбрите войни следва точно така да го опиша.

Искам да изкажа благодарността си към следните войни в борбата ми за „подкарването” на това чудо. Това са:

Боряна, Силви, Фипо, Благо, Марфи, Явор, Станислав, Mrbones и хилядите знайни и незнайни борци за безгрешен код и правилни DNS настройки.

Дружината направи каквото можа и сега остана само от ICN да оправят нещата. Ако администратора им си почива събота и неделя, то най-рано понеделник май ще станат нещата.

За мен по-важното е да благодаря на всички, които по един или друг начин ми помогнаха и жертваха от времето и нервите си за мен! Поклон, защото те не бяха длъжни да го правят.

Сега мисля да си взема диплома за DNS настройки, защото станах няма такъв експерт. Иначе убийте ме, нищо не разбирам от тези работи. Но така е, хората са го казали още преди време – неволята учи.

Да живей DNS!

Чети до края...

Усвояването на книжовния български език вече не е сред Държавните образователни изисквания?

Благодарение на Благо, днес попаднах на една доста "интересна" информация. За да видите за какво иде реч вижте следните връзки: (връзка 1) (връзка 2) (връзка 3).

Изчаках аз известно време за да отмине първоначалната ми бурна реакция и реших да се поразровя и да видя за какво всъщност става въпрос. Преди обаче да ви покажа ккаво открих, нека да си припомним нещо:

из Конституция на Република България

• Чл. 3.
  Официалният език в републиката е българският.


• Чл. 36.
  (1) Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани.

Аз намерих въпросния законопроект, който е разбудил духовете. Вие също можете да го видите ТУК. В него ми направи впечатление следното:

• "§ 2. В чл. 16 т. 4 се отменя."

Веднага, разбира се, изниква въпросът: Какво се казва в чл. 16 т. 4 от Закона за Народната Просвета? Закона може да видите ТУК, а ето какво пише там:

• "Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) Държавните образователни изисквания се отнасят за:...


• 4. усвояването на книжовния български език;"

Какво означава това? Усвояването на книжовен български вече не е държавно образователно изискване? Или иначе казано, вече не нужно да си учим езика ли?

Това би означавало "държавата" да влезе в противоречие с основния си закон, според който, както видяхме, изучаването на български език е право и задължение на всички нас!

Но, всички имаме глави. Вижте закона, вижте законопроекта и преценете сами.

Чети до края...

Какво става с въпросите към журналистите?

Сигурно се чудите какво става с въпросите ми към журналистите? Ето, тъкмо да ви осведомя за развитието. Много се проточи то и аз даже се уморих, но какво да се прави - като си наумя нещо и край.

Фактите са следните:

Г-н Бедров от доста време вече ми е изпратил своите отговори. Интервю с него ще има съвсем скоро. Това, което чакам е писмо от г-н Кадриев. Вчера получих разрешение от отдел връзки с обществеността на бТВ новините и понеже г-н Кадриев изтъкна само това разрешение като пречка пред възможността да ми отговори, а то вече е получено, остава само да чакаме неговите отговори.

От останалите сладури от бТВ новините нямам ни вест, ни кост.

Все пак, въпреки това, надявам се ще се съгласите с мен, че ако поне г-н Кадриев ми отговори ще ги отсрами останалите поне малко.

Както казах по-рано, г-н Юксел Кадриев ми отговори пръв и изключително бързо още когато разпратих писмата. Малко след него дойде и писмото на г-н Бедров и още веднъж ще повторя, че за мен това е доказателство, че те са най-малкото и преди всичко хора!

Надявам се скоро всичко да е готово и да пусна интервютата. Все още има и известен шанс останалите водещи на бТВ новините да ми отговорят, тъй като в молбата за разрешение за интервю с г-н Кадриев споменах, че искам да задам (и съм го направил) въпросите си и към тях. По пътя на желязната логика би трябвало и за тях да имам разрешение, което означава, че дали ще ми отговорят зависи само и единствено от тях.

Но изводите и коментарите после. Все още чакаме и се надявам да не е много дълго. До тогава ще си пея:

"Аз чакам, чакам, вече..." и т.н.

Чети до края...

Не на анонимността в интернет! – защо подкрепям?

Марфи и Лъчезар Ангелов стартираха една кампания против анонимността в интернет. След като прочетох за какво точно става въпрос, аз лично реших да я подкрепя и в тази моя статия ще изкажа аргументите си за моята подкрепа. Картинката на кампанията, както и връзка към оригиналния текст в блога на Марфи можете да видите в най-дясното меню, долу.

Та, как виждам аз нещата?

Безспорно едно от най-големите предимства на Интернет е именно анонимността, която той дава. Разбира се, тази анонимност е много спорна, защото още от „времето на чатовете” знаем, че можехме най-малко да видим от кой град ни пишат, а „по-напредналите” можеха и доста други неща. Но, не в това е въпросът.

Според мен трябва да има разлика между реално и виртуално, но разлика до степен, в която ние сами определяме какво за нас да споделяме във виртуалното пространство.

Аз не искам всеки да си пише биографията и да дава „един билюк” лични данни за себе си, само за да знам кой стои на среща. Не и не вярвам някой да иска точно това. Според мен става въпрос за елементарното нещо, човек когато пише нещо или коментира поне да си напише името или някакъв прякор, който той да свързва по някакъв начин с личността си.

Аз лично съм доволен и само на име. Напоследък попадам на много профили в blogger, в които не пише нищо друго освен името на човека. Дори и само това за мен е напълно достатъчно, защото дори и тези, които пишат под сакралното вече „анонимен” са много добре наясно, че абсолютната анонимност маргинализира човека и прави коментара, статията и т.н. не до толкова „тежки”, освен в много редките случаи, когато видимо става въпрос за интелигентен човек. Но дори и в този случай, самият факт, че не иска по никакъв начин да се отъждестви с име или прякор пак влияе в негативна посока. Всички го знаем / чувстваме така, но рядко го казваме.

Всеки има право на избор. За това спор няма. Дори и след десет такива кампании пак ще има анонимни коментатори и писачи. Но аз лично искам да се обърна към средно статистическите и интелигентни хора, които лесно ще осъзнаят, че е много по-добре да си поне малко „реален” във виртуалното пространство, пък ако ще и да е изграден от вас / нас образ, а не истинското ни Аз.

Аз все повече приравнявам нивото на виртуално с реално общуване и за това спомагат многото готини хора, които коментират в блога ми и блогъри, които открито заявяват кои са. Така виртуалното много лесно преминава във реално. Разбира се, това изобщо не е задължително! На всеки както му хареса. Но важният момент е, че ако не сме откровени и не застанем с личността си зад написаното / коментираното, материализирането на комуникациите би било почти невъзможно. И това е само един аспект.

Друг аспект е нормалната комуникация. В един нормален спор ние виждаме кой стои насреща ни. Дори и да не познаваме добре човека, с когото дискутираме, в самия процес на дискусия, диалог и т.н. можем да разберем много за даден човек от безброй косвени фактори. Когато дискутираме под „анонимен” обаче, ние не можем да свържем впечатлението си за някой с определено име или прякор и това е хем объркващо, хем не правилно според мен, защото се нарушава нормалната комуникация. И ако това е „силата” на интернет – не мерси.

Но, това си е моето мнение. Живеем в свободна страна и всеки си има право на избор.

Амин.

Чети до края...

Българската мафия пуснала корени и в Белгия?

Понеже все още не се наемам смело да превеждам от френски на български, искам да покажа на френско говорящите читатели на блога една статия от белгийско списание (ако не се лъжа), която според местни българи е една от малкото на тази тематика в Белгия.

Статията се казва „Les mafias en Belgique”, а началния текст е следния:

„Italiennes, russes, albanaises ou bulgares: les mafias européennes sont bien installées dans notre pays. Police et justice semblent gravement démunies pour les combattre.”...

Оригиналната статия можете да видите на следния адрес - (връзка). Аз само ще копирам част от нея тук в блога. Ако някой се ангажира с превода за да я пусна преведена – да се чувства поканен да я преведе на своя или за моя блог.

Ето и откъс:

„Réseaux indo-pakistanais, clans albanais, mafias italiennes, organisations russes... la criminalité belge est à l'image de nos grandes villes: cosmopolite. Et le panel des activités des mafieux est très vaste: prostitution, jeu clandestin, trafic d'armes, de stupéfiants ou d'êtres humains mais aussi fraude sociale et fiscale. Selon des études universitaires, l'arnaque aux lois sociales et fiscales atteindrait, en Belgique, les deux à quatre milliards d'euros par an. Pratiquement l'équivalent des rentrées fiscales de la Région wallonne... 680 millions”

Мафията не спи. Работят хората. Ако мафиите бяха държави, може би щяха да се развиват най-бързо от всички :)

Чети до края...

Из Конституцията на Република България

Хубаво е да си знаем основния закон. И понеже смятам, че е хубаво да си го припомняме от време на време, защото май всички (от обикновения човек до политиците) го нарушаваме, днес реших да пусна може би една от най-важните глави от Конституцията, а именно глава 2 за правата и задълженията на българските граждани.

Цялата Конституция може да прочете в сайта на Народното Събрание (връзка).

Имайки предвид темите, по които напоследък пиша, бих ви обърнал по-специално внимание на членове: 25, 28, 30, 32, 36, от 37 до 41, 43, 44, 47, от 53 до 58.

Така като се замисля, доста от споровете в обществото би следвало отдавна да са решени, ако се позоваваме на конституцията. Но уви, кой ти гледа някакъв си там закон, пък било той и Конституцията. Нали законите били врата в полето, през която само глупаците минавали. Ние да не сме глупаци я...

Конституция на Република България

Глава втора

ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ

• Чл. 25.
  (1) Български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин или който е роден на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход. Българско гражданство може да се придобие и по натурализация.
  (2) Лицата от български произход придобиват българско гражданство по облекчен ред.
  (3) Български гражданин по рождение не може да бъде лишен от българско гражданство.
  (4) (Изм. ­ ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Гражданин на Република България не може да бъде предаден на друга държава или на международен съд за целите на наказателно преследване, освен ако това е предвидено в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България.
  (5) Българските граждани, пребиваващи в чужбина, са под закрилата на Република България.
  (6) Условията и редът за придобиване, запазване и загубване на българското гражданство се определят със закон.


• Чл. 26.
  (1) Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.
  (2) Чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права и задължения по тази Конституция с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.


• Чл. 27.
  (1) Чужденците, които пребивават в страната на законно основание, не могат да бъдат изгонвани от нея или предавани на друга държава против тяхната воля, освен при условията и по реда, определени със закон.
  (2) Република България дава убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
  (3) Условията и редът за даване на убежище се уреждат със закон.


• Чл. 28.
  Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.


• Чл. 29.
  (1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.
  (2) Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие.


• Чл. 30.
  (1) Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност.
  (2) Никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или на друго посегателство върху личната му неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон.
  (3) В изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт. В срок от 24 часа от задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност.
  (4) Всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му или на привличането му като обвиняем.
  (5) Всеки има право да се среща насаме с лицето, което го защитава. Тайната на техните съобщения е неприкосновена.


• Чл. 31.
  (1) Всеки обвинен в престъпление следва да бъде предаден на съдебната власт в законно определения срок.
  (2) Никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен, нито да бъде осъден само въз основа на неговото самопризнание.
  (3) Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.
  (4) Не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието.
  (5) На лишените от свобода се създават условия за осъществяване на основните им права, които не са ограничени от действието на присъдата.
  (6) Наказанието лишаване от свобода се изпълнява единствено в местата, определени със закон.
  (7) Не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления против мира и човечеството.


• Чл. 32.
  (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
  (2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.


• Чл. 33.
  (1) Жилището е неприкосновено. Без съгласието на обитателя му никой не може да влиза или да остава в него освен в случаите, изрично посочени в закона.
  (2) Влизане или оставане в жилището без съгласие на неговия обитател или без разрешение на съдебната власт се допуска само за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на крайна необходимост.


• Чл. 34.
  (1) Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени.
  (2) Изключения от това правило се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления.


• Чл. 35.
  (1) Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани.
  (2) Всеки български гражданин има право да се завръща в страната.


• Чл. 36.
  (1) Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани.
  (2) Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на българския език да изучават и ползват своя език.
  (3) Случаите, в които се използва само официалният език, се посочват в закона.


• Чл. 37.
  (1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.
  (2) Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани.


• Чл. 38.
  Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения.


• Чл. 39.
  (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
  (2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.


• Чл. 40.
  (1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.
  (2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността. Ако в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането преустановява действието си.


• Чл. 41.
  (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
  (2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.


• Чл. 42.
  (1) Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.
  (2) Организацията и редът за произвеждане на избори и референдуми се определят със закон.
  (3) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Изборите за членове на Европейския парламент и участието на граждани на Европейския съюз в избори за местни органи се уреждат със закон.


• Чл. 43.
  (1) Гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации.
  (2) Редът за организиране и провеждане на събрания и манифестации се определя със закон.
  (3) За събрания на закрито не се изисква разрешение.


• Чл. 44.
  (1) Гражданите могат свободно да се сдружават.
  (2) Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.
  (3) Законът определя организациите, които подлежат на регистрация, реда за тяхното прекратяване, както и взаимоотношенията им с държавата.


• Чл. 45.
  Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи.


• Чл. 46.
  (1) Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак.
  (2) Съпрузите имат равни права и задължения в брака и семейството.
  (3) Формата на брака, условията и редът за неговото сключване и прекратяване, личните и имуществените отношения между съпрузите се уреждат със закон.


• Чл. 47.
  (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.
  (2) Жената майка се ползва от особената закрила на държавата, която й осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи.
  (3) Децата, родени извън брака, имат равни права с родените в брака.
  (4) Децата, останали без грижата на близките си, се намират под особената закрила на държавата и обществото.
  (5) Условията и редът за ограничаване или отнемане на родителските права се определят със закон.


• Чл. 48.
  (1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.
  (2) Държавата създава условия за осъществяване на правото на труд на лицата с физически и психически увреждания.
  (3) Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа.
  (4) Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд.
  (5) Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон.


• Чл. 49.
  (1) Работниците и служителите имат право да се сдружават в синдикални организации и съюзи за защита на своите интереси в областта на труда и социалното осигуряване.
  (2) Работодателите имат право да се сдружават за защита на своите стопански интереси.


• Чл. 50.
  Работниците и служителите имат право на стачка за защита на своите колективни икономически и социални интереси. Това право се осъществява при условия и по ред, определени със закон.


• Чл. 51.
  (1) Гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане.
  (2) Лицата, останали временно без работа, се осигуряват социално при условия и по ред, определени със закон.
  (3) Старите хора, които нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество, както и лицата с физически и психически увреждания, се намират под особена закрила на държавата и обществото.


• Чл. 52.
  (1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.
  (2) Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон.
  (3) Държавата закриля здравето на гражданите и насърчава развитието на спорта и туризма.
  (4) Никой не може да бъде подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки освен в предвидените от закона случаи.
  (5) Държавата осъществява контрол върху всички здравни заведения, както и върху производството на лекарствени средства, биопрепарати и медицинска техника и върху търговията с тях.


• Чл. 53.
  (1) Всеки има право на образование.
  (2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.
  (3) Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно. При определени от закона условия образованието във висшите държавни училища е безплатно.
  (4) Висшите училища се ползват с академична автономия.
  (5) Граждани и организации могат да създават училища при условия и по ред, определени със закон. Обучението в тях трябва да съответства на държавните изисквания.
  (6) Държавата насърчава образованието, като създава и финансира училища, подпомага способни ученици и студенти, създава условия за професионално обучение и преквалификация. Тя упражнява контрол върху всички видове и степени училища.


• Чл. 54.
  (1) Всеки има право да се ползва от националните и общочовешките културни ценности, както и да развива своята култура в съответствие с етническата си принадлежност, което се признава и гарантира от закона.
  (2) Свободата на художественото, научното и техническото творчество се признава и гарантира от закона.
  (3) Изобретателските, авторските и сродните на тях права се закрилят от закона.


• Чл. 55.
  Гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Те са длъжни да опазват околната среда.
  
• Чл. 56.
  Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява и със защитник.


• Чл. 57.
  (1) Основните права на гражданите са неотменими.
  (2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.
  (3) При обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите с изключение на правата, предвидени в чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37.


• Чл. 58.
  (1) Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите.
  (2) Религиозните и другите убеждения не са основание за отказ да се изпълняват задълженията, установени в Конституцията и законите.


• Чл. 59.
  (1) Защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин. Измяната и предателството към отечеството са най-тежки престъпления и се наказват с цялата строгост на закона.
  *(2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г., в сила от 1 януари 2008 г.) Подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон.
  * До 1 януари 2008 г. се прилага старата редакция на ал. 2, а именно:
  (2) Изпълнението на войнските задължения, условията и редът за освобождаването от тях или за замяната им с алтернативна служба се уреждат със закон.


• Чл. 60.
  (1) Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество.
  (2) Данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон.


• Чл. 61.
  Гражданите са длъжни да оказват съдействие на държавата и обществото в случай на природни и други бедствия при условия и по ред, определени със закон.

Чети до края...

Лек намек...

Най-учтиво ви моля да изгледате внимателно видеото в началото на статията. Ще отнеме едва 10 минути от живота ви, но за сметка на това ще ви накара да се замислите сериозно относно медиите в съвременния свят.

Хубаво е, че го намерих точно в този момент, когато съм все още в процес на изчакване на сладурите от бТВ да ми отговорят.

Та, какво по-дяволите ви интересуват интригите на медиите при братята „хамериканци”? Ами...

Нека си представим, че това видео се отнасяше за някоя от българските медии и някой свободолюбив младеж използва всичките си връзки и контакти за да го разпространи по всякакъв възможен начин. Какво би станало тогава?

А ако прибавим и факта, че младежът има неосъзнати и неизползвани връзки (което се отнася може би за още към половин милион човека в България) поради голямата си рода и то хора по високите етажи?

Какво би станало тогава с една такава българска медия пък ако ще и Господ да стои зад нея?

Но аз съм сигурен, че въпросния хипотетичен младеж вярва в свободата на словото, в едни нормални отношения популярни личности – обикновен човек, в един бъдещ по-добър, по-демократичен и по-красив свят, където шуробаджанащината съществува само във вицовете, и всичко това естествено в България, защото за него няма по-свидна и мила страна на Земята.

Докато този младеж е хипотетичен, всички могат да спят спокойно. Материализира ли се обаче по някаква причина, никой не знае какво би направил свободолюбивия му дух, който не се поддава на заплахи, манипулации и тем подобни.

Ех, само времето ще покаже...

Чети до края...

Началото на края... за Македония?!

На 04.03.2008г. публикувах статия с 2 минутен откъс от предаването „Памет българска” по БНТ, където историкът Божидар Димитров заявява, че според американски и руски „източници”, държавата Македония „няма да я бъде още дълго” (задължително вижте откъса).

След подобни думи и то от Димитров, аз с интерес следя какво ще стане и ето на какво попаднах вчера:

„Политическа криза в Македония дни преди чаканата покана за НАТО”

Прочетете внимателно новината в Нетинфо. Общо взето става въпрос за това, че Демократичната Партия на Албанците (ДПА) излиза от управляващата коалиция в Македония. Причините са доста интересни и на мен ми изглежда общо взето като нарочно поставени „невъзможни” условия, но прочетете и преценете сами.

След тази публикация аз наистина започнах да се чудя: „Може ли това да е началото на края за Македония? Започва ли процесът, за който спомена проф. Божидар Димитров?

Предполагам, че всички ще следим с интерес какво са намислили „великите сили” за тази българска територия. Историята явно още ни „има зъб” и българите ще продължаваме да страдаме.

Интересно ми е след Македония кой е наред? Може би България?

Чети до края...

Аз чакам, чакам вече...

Скъпи приятели, дължа ви малко разяснение, защото мисля, че не ви стана много ясно какво и защо правя. Преди това, обаче искам да ви кажа и как върви самият „процес” по интервюиране.

Искам да благодаря на г-н Юксел Кадриев и г-н Иван Бедров, които ми отговориха първи. Оценявам високо тяхната бърза реакция (в рамките на 1-2 часа от постъпване на запитването), защото все пак те са заети хора и аз съм им последната грижа. Официално искам да им благодаря!

Г-н Иван Бедров пое ангажимента да отговори на въпросите и сега сме в очакване на неговите отговори.

Г-н Юксел Кадриев заяви готовност да отговори на въпросите ми, но трябвало да имам разрешение от отдел връзки с обществеността на бТВ.

Останалите още не са ми писали нищо. Аз си чакам...

Аз вече писах на отдела за връзки с обществеността на бТВ по e-mail чрез електронната форма на сайта на телевизията, но все още нямам отговор от тях. Ако не ми пишат до утре или най-късно понеделник, възнамерявам да се обадя на посочените в сайта на бТВ телефони за да поискам разрешение за интервю.

За мен е по-скоро въпрос на човешко отношение журналистите, към които съм задал въпросите си да ми отговорят. Преди всичко за мен това е своеобразен тест на отношенията обикновен човек – популярни личности, които са много показателни за едно общество. За това, още веднъж, много благодаря на господата Кадриев и Бедров за бързата реакция. За мен те доказаха, че са хора!

Сега да внесем малко яснота по въпроса. Първо, как ги питам?

Изпратих e-mail до всеки един от журналистите.

Защо точно тези журналисти?

Защото според мен са хората, които много често виждаме на екрана и рядко чуваме тяхното лично мнение.

Защо само от бТВ?

Първо – бТВ е може би най-гледаната телевизия в България.
Второ – интернет страницата на телевизията е много добре структурирана и на нея могат да се намерят електронните пощи на повечето журналисти от бТВ.
Нека видим какво ще стане и след това ще насоча погледа си към другите две национални телевизии.

Защо Иван Бедров редом с водещите на новините?

Първо – винаги съм искал да направя интервю в г-н Бедров и да му задам тези и много други въпроси.
Второ – имам „усещането”, че ще се получи добър контраст между отговорите на водещите на новините и г-н Бедров.

Ако имате други въпроси относно моите действия – не се колебайте да питате в коментарите. Всичко е напълно прозрачно и честно.

В заключение искам да кажа, че ако от телевизията по някакъв начин ме „обидят”, пренебрегнат или пратят в „трета глуха”, най-тържествено обещавам да отделя значителна част от времето си за обстойни анализи на предаванията, програмата и каквото се сетя още на бТВ и мисля се сещате какви ще бъдат резултатите визирайки най-четената статия в блога за сега, а именно „За манипулацията и бТВ”. Имам възможността да ангажирам и „хора на науката”, които си имат титли (за разлика от мен) и чието мнение ще тежи повече от моето. Най-малкото ще имам тяхната подкрепа и помощ в изготвянето на анализите. Е, дано не се стигне до там, че социологическите методи „не прощават”, когато са използвани както трябва.

Остава ни само да чакаме...

Чети до края...

GaN`s Blog пита журналистите!

Скъпи приятели, може би сте забелязали какъв „голям” критик съм на българските медии и в частност (най-много поне за сега) на БиТиВи. Поради тази причина реших да попитам едни от хората, които виждаме всяка вечер „по телевизора”, а именно част от водещите на „БиТиВи Новините”, неща, които вярвам всеки от нас би искал да знае.

Ето защо си позволих да отправя 8 въпроса към Ани Салич, Гена Трайкова, Юксел Кадриев, Венелин Петков, както и към добре познатия ни Иван Бедров.

Искрено се надявам те да откликнат на молбата ми и да изкажат своето лично мнение относно следните въпроси:

1. Какъв според вас би следвало да е един журналист? Какви качества и умения следва да притежава за да бъде професионалист?
2. Чувствате ли се удовлетворени от работата си и защо? Какво ви дава тя?
3. С какви проблеми се сблъсквате ежедневно в работата си като журналист?
4. Има ли свобода на словото в България?
5. Съществува ли цензура в медиите в България?
6. Има ли „платени журналисти” в България и ако ДА, какво е вашето мнение по „проблема”?
7. Има ли перспектива пред младите журналисти в България и каква е тя?
8. Как се става журналист в България? Трябва ли да познаваш някой или всичко опира до личните качества, способности и възможности?

Сега остава само да чакаме. На мен лично ще ми бъде интересно да видим какво мислят те. А на вас?

Чети до края...

Паралелни светове

Вече 1-2 седмици се каня да напиша тази статия и през цялото време се мъчих да си отговоря на въпроси като: „Това само при мен ли е?”, „Да не се заблуждавам нещо?” и тем подобни. Но, все пак реших да споделя с вас едно мое наблюдение, пък вие ще кажете до колко е релевантно, до колко е лично или общо и т.н.

Имайки предвид, че аз живея „двойствен” живот (телом съм в Белгия, а духом в България) преди известно време ме „осени просветление” и много се уплаших...

Но, да почнем от начало за да ви вкарам във филма.

Всяко дете има мечти. Като започнем от най-елементарното – „искам да стана полицай, космонавт или пожарникар” и стигнем до „мир и любов за всички хора по земята”. С времето, човек расте и амбициите и желанията, които има се конкретизират от изброените по-горе до на пример - „искам да имам собствен бизнес”, или „искам да стана политик”, или „искам да работя еди какво си” и т.н. Нещо напълно нормално. След това идва разбира се моментът, в който почваме да следваме тези мечти и амбиции, и какво става тогава?

Принципно в обществото е прието схващането, че колкото повече „порастваш”, толкова повече намаляват амбициите и мечтите ти, защото видиш ли се сблъскаш със суровата реалност. Да, ама мисля ще се съгласите, че предимно успяват хора, които по някакъв начин са съхранили мечтите си.

Та на фона на това „еволюционно развитие” скоро анализирах сам себе си какво е станало с мен и моите мечти и амбиции като ги поставих в плоскостта България – Белгия.

Първо следва да кажем, че аз съм един най-обикновен средностатистически български гражданин. Нито съм някакъв гений, нито хептен „хамсалак”. Следователно, аз съм подвластен на всякакъв род манипулации (визирайки тук медии, политици и т.н.).

Още докато бях в България, преди 2-3 години се усетих как моите лични амбиции и мечти главоломно намалят и почти изчезнаха някъде из небитието. Много се уплаших и се чудих какво става с мен.

Идвам обаче в Белгия и само след няколко месеца усетих как отново имам желание да правя нещо, да се развивам. Започнаха да ми хрумват какви ли не идеи. С една дума – започнах отново да мечтая!

Вярвайте ми, сериозно се уплаших!

Може би стана така, защото не позволих тукашните медии да ме „облъчат”, просто защото следя предимно българските и тукашните много не ги гледам/чета. Но се радвам, че стана така, за да мога да усетя разликата.

Не искам да заявявам някои неща директно, надявам се да ме разбирате на къде бия.

Понеже не съм сигурен дали това не е частен случай (трябва да се изследва като хората) не тръгнах да пиша нещо от рода на „В България ни мачкат на всяко ниво”. Просто исках да споделя наблюденията върху себе си, а вие да кажете какво мислите.

Края остава отворен, за да го довършите вие...

Чети до края...

Минаха години...

Напоследък носталгията отново завладя съзнанието ми. Може би е заради месец март с мартениците и националния ни празник, може би е заради приятелите в България, които адски много ми липсват, може би е заради роднините ми, а най-вероятно всичко това заедно.

Редом с носталгията започнах да си спомням и за "славните" ми младини, в които голяма част заемат българските народни танци. Все пак 12 години съм бил "танцьор" към самодейния състав на Народно Читалище "Димитър Полянов" гр. Карнобат. Все още сърцето ми трепва като чуя народна музика и краката ми сякаш отчаяно се опитват да заиграят я хоро, я ръченица, я някоя заучена комбинация от движения.

За усещането и треската да си на сцена да не говорим. Тези, които знаят какво е да си на сцена и да те гледа сума ти народ ще ме разберат. Лошото е, че това чувство е като наркотик и липсва адски много на сърцето...

"Едно време" не разбирах какво значи израза: душата ти да играе. Вече го знам и то болезнено.


След дълги размишления реших да ви покажа или поне да се опитам да ви докосна до магията на българските народни танци. Почти никой от моите приятели не е виждал тези снимки. Дойде времето да ги покажа.


Е, вярно, бяхме самодейци, но играехме от сърце. Всеки изживяваше народните танци по различен начин вътре в себе си, но това е всъщност част от магията. Да го усетиш по свой си начин, но заедно със състава да създадеш една уникална картина от музика и движения.

Колкото до професионализма, никога няма да забравя думите на член-кореспондента на БАН, Марко Семов (лека му пръст), който бе един невероятен човек и аз съм щастлив, че имах честта да го познавам лично, за нашия състав.


Той дойде с нас на нашето нещо като турне в Турция. На едно от "представленията" когато играехме на една поляна пред адски много хора, както си вървеше танцът ни, изведнъж музиката спря. Музикантите свиреха, но уредбата се бе прецакала и до нас не достигаше никаква музика. Въпреки това ние продължавахме да играем и след около 30 секунди до 1 минута уредбата отново "гръмна" и ние бяхме на точния такт и точните движения спрямо музиката. Нещо напълно нормално за нас след толкова много тренировки. Но явно това впечатли Марко Семов (лека му пръст), защото след това той заяви, че бил много впечатлен от професионализма, с който сме играели и достойно представяли България.

След това "турне" в Турция с нас, той написа книгата си "Съседи… и не само…", където ако не се лъжа се споменава доста за нас, но понеже съм тъп, така и не съм прочел книгата. Върна ли се в България, това ще е едно от първите неща, които ще направя!


Трудно е да се опише с думи. "Задумти" ли музиката се пренасяш сякаш в друго пространство. Не ставаш друг човек, не. Пак си себе си, но някак се чувстваш различно, по-хубаво, по-благородно. Незаменимо е!


А коя е най-голямата награда за един народен танцьор? За мен лично най-голямата награда бяха сълзите в очите на хората, усмивките на лицата им и радостта, която създавахме в душите им. Това се помни...


Съжалявам за качеството на снимките, но ако не се лъжа всичките са правени с нормален апарат и след това са сканирани. Разбира се, знаете, че за да ги уголемите просто трябва да кликнете на тях.


Сложих във всяка една снимка надписа "GaN's Blog", не за друго, а за да се опитам да предотвратя кражбата им от разни малоумници, които биха ги използвали не където трябва.


Като за финал, ето едно кратко видео, където може да ни видите "в действие". За съжаление този откъс е бавна част от един много красив танц и точно когато свършва, започва бързото и красиво мъжко соло в танца, но просто само това имам. Въпреки това се надявам поне малко да се докоснете до магията на българските народни танци, па макар и представена ви от един не професионалист като мен...

Чети до края...

Македония ке падне? - ай сиктир

Това, което виждате е 2 минутен откъс от предаването на БНТ - "Памет българска". Цялото предаване може да видите на сайта на БНТ. Конкретния откъс е от предаването, излъчено на 23.02.2008г. Ето ви и връзка - (цъкни).

Сега, аз не съм специалист по македонските, сръбските, косовските и т.н. въпроси, затова не мога да си позволя да коментирам този изключително интересен за мен откъс.

Ето защо ще се радвам ако някой успее да ми отговори на въпроса:

Ке падне ли Македония? Ще продължи ли да съществува като държава? Изобщо, какво ще става...?

Божидар Димитров директно заявява, позовавайки се на един американец и един руснак, че скоро трябва да чакаме нещо да се случи с т. нар. от мен Югозападна България.

Е, вие сте. Какво ще стане?

Чети до края...

Честит празник, българи!

Нищо не мога да кажа. Днес носталгията е по-силна от всякога. Очите ми сълзят докато слушам химна.

Честит празник, Българи!!! Честит празник, Българио!!!

Чети до края...

Гърчещите се изроди

По принцип винаги се стремя да бъда умерен, да не „хапя” много и обективно да отразявам това, което виждам, но днес ще е изключение. Днес ще си излея „мъката” и ще кажа точно каквото си мисля по един много болен за мен въпрос.

Просто не вярвах, че мога да стана свидетел на подобно нещо. Не съм и предполагал. Моята артистична натура просто бе потресена от видяното снощи. Но, стига прелюдии. Вижте за какво иде реч.

Снощи, излизаме една компания българи из Брюксел да пием по нещо, така да се видим, да се позабавляваме. Всичко беше 6 точки, докато не отидохме в едно заведение ли беше, бар ли беше – не искам и да си спомням, но май е от известните тук. Няма да споменавам имена – ще запазя конфиденциалност.

Та, влизаме ние в този, нека го наречем бар. Седнахме на една маса, лафихме, смяхме се и по едно време разбирам аз, че на втория етаж имало дансинг и ставало като дискотека.

Всичко точно. Айде да видим как е горе и се качихме. Не помня колко часа беше, но явно е било по-раничко, защото дансинга не беше пълен. Постепенно, малко по малко почна да се пълни, музика „задумтя” и О, Господи! По-добре да не бях там...

Първо музиката беше адски стара и премесена с някакви нечувани до сега от мен парчета. После, въпреки че бях до самата тонколона, някак слабичко ми се виждаше. Но това пак може да се ядне. Сърцето ми посърна, когато погледнах към дансинга...

Мъжко и женско, младо и не толкова младо буквално се гърчеше на дансинга. Танцуване е една много силна дума за тях. Абсолютно никакво усещане за ритъм, за разположение на тялото в пространството, движения и т.н. За стилове да не говорим. То не е лесно да танцуваш като рапър на поп музика и подобни там изпълнения. И като казвам всички, наистина имам предвид всяко едно хуманоидно същество, което се „клатушкаше” около мен.

Българите ги оставяме на страна. Те са наши хора и не подлежат на критика, но следва да отбележим, че се справяха с пъти и пъти по-добре от събратята си черни, бели и мургави белгийци.

Мислех, че съм виждал много неща в този живот, но снощната вечер ме опроверга. Трудно ми е просто да опиша гледката и затова според мен най-точното определение е: гърчещи се изроди.

Кой съм аз, че да ги нареждам така?

Ами, извинявам се много, но аз смело твърдя, че най-малкото имам чувство за ритъм. С един приятел (Пацо – да си жив и здрав, за тебе става дума) не веднъж сме обирали погледите в дискотеките. И сега щях да го направя, но Брюксел ми направи един незабравим подарък, а именно 20 килограма от горе и нали се сещате, че „кълчещ се дебелак” едва ли можеше да скрие шапката на изродите. Ех, съдба...

Направо ми до жаля за студентски град и дискотеките. Пред снощната картинка, ние в България сме няма такива танцьори и без никакви препятствия бихме спечелили белгийския „Танцувай с мен” 1-2-3-4-5-6...

Какъв пример да ви дам се питам аз, за да ме разберете. Нека пробвам с тези:

Две „натокани” момиченца решават, че ще играят „секси”, приближават се, кръстосват крака и почват да клякат една между друга, тауж еротично. Всичко точно, ама 1) никаква връзка с музиката; 2) на всяко второ приклякване залитаха и приятелките им ги държаха; 3) 2 пъти паднаха. Егаси и еротиката, егаси и чудото. Да не говорим за впитите дрехи и закръглените коремчета, които изпъкваха, а за паласките въобще няма и да споменавам. Явно навсякъде е модерно да носиш плитки дънки и „любовните ти дръжки” да висят от страни.

Имаше и един „много вървежен” тип. Той явно се ползваше с благоволение като голям танцьор. Е, как няма. Облечен като полу-рапър, полу-идиот и правещ някакви изключително резки движения, които трябваше да наподобяват рап (често на поп музика), той явно се считаше за добре танцуващ и обикаляше неумолимо момичетата около него. Те явно също го намираха за невероятен танцьор (пази, Боже) и му се връзваха, като се клатушкат покрай него (и по-специално едно момиче) и буквално гърчещи се, което може би на техния език това означава: „Гледай – и аз танцувам готино като теб.”

Не може и без онези типове, които с чаша в ръка застават по средата на дансинга и може да са сами, но оглеждат смело около тях, стоят като пънове и се усмихват идиотски незнайно на кого.

Айде, стига примери. Само да онагледя малко за какво иде реч. То просто не може да се опише. То трябва да се види. Успокоява ме само факта, че това не е типична дискотека и дано случая да е изолиран.

Нека в края да отбележим, че става дума за конкретно място и конкретен ден, така че не следва да правим изводи като цяло. Нека това описание остане конкретно за еди кое си място и еди какви си хора. И все пак, не мога да не ги наредя. Такова нещо не бях виждал просто.

Чети до края...