Споделяне на една идея...

След дълги размишления дали да напиша тази статия, най-накрая се реших. В нея искам да споделя с вас една моя отдавнашна идея, за да мога да се ориентирам правилно дали изобщо си струва да я реализирам.

Този проект ми се върти в главата от около 3 години и до сега не можех да намеря начин да го реализирам, понеже по мое скромно мнение като не специалист – изисква познания по HTML, CSS, PHP, MySQL, Flash и т.н. Аз разбира се имам елементарни познания по HTML и Flash, които са крайно недостатъчни. Но вече има готови платформи и с лека помощ е възможно да стане.

И преди да пристъпя по същество само да спомена, че съм споделял с някои мои приятели (които се занимават с коренно различни неща) тази идея и резултатът винаги е един и същ – 50 на 50 дали ще потръгне, защото много зависи от самото изпълнение. Именно това ме накара да споделя тук в блога и да дам възможност на повече хора да си кажат мнението за да мога да се ориентирам по-добре.

Та, стига прелюдии. По същество.

Искам да направя сайт за анкети. Стоп! Знам какво ще си помислите, но нека да довърша.

Идеята е това да е голям сайт, на който да има анкети на различна тематика. От въпроси като: „Да подаде ли оставка правителството”, през „Коя е любимата ви телевизия”, та до „Кои тухли използвате най-често”.

Анкетите ще бъдат подредени в категории, като например: Актуално, Политика, Общество, Икономика и т.н. Ще има както постоянни анкети, така и постоянно добавяне на нови по актуални теми спрямо случващото се в страната.

Анкетите ще бъдат максимално къси и улеснени (от 1 до максимум 10 въпроса всяка, примерно) за да може да не изисква повече от максимум 1 минута за попълване.

Каква ще е ползата и в какво се корени идеята?

Идеята е това да е сайт, който мери общественото мнение по различни въпроси и който е един своеобразен барометър за институции, медии и т.н.

От гледна точка на нас, гражданите, задачата на този сайт е да ни ориентира какво мислят останалите. Няколко напълно хипотетични примера за да илюстрирам по-добре:

Бай Иван ще строи навес за добитък и се чуди какви тухли да купи. Синът му влиза в сайта и вижда анкетата за тухли и ориентира баща си кои тухли са по-добри според останалите, коя фирма предлага по-качествени и т.н.

Предприемачът Х е решил да продава телевизори. Влиза в сайта и се ориентира какви марки са най-търсени, колко пари за даден телевизор са готови да платят хората и т.н.

Аз примерно се чудя коя е най-гледаната телевизия в България и не вярвам, защото всяка телевизия изкарва данни, че е най-гледана. Влизам в сайта и виждам как са гласували останалите.

Изобщо тематиката ще е максимално богата, разбира се добре структурирана и основната цел е ние както да си даваме мнението по различни въпроси, така и да се ориентираме какво е общественото мнение по различните въпроси, които ни вълнуват.

Всичко, разбира се ще е напълно безплатно, представено максимално улеснено (чрез графики, проценти и пр.) и най-много да има някоя друга реклама за да избива парите за поддръжка (домейн, хостинг). Идеята е да е полезно за всички. При правилно изпълнение и добро приемане от наша страна (интернет потребителите) сайтът ще бъде полезен на държавата, бизнеса, всички нас.

Идеята не е нова и аз съм сигурен, че на много хора е хрумвало нещо подобно. Търсенето ми обаче на подобен сайт в България не даде резултат. Ако знаете подобен сайт ще се радвам да го споделите.

Ако вече ви е допаднала идеята, сега сигурно се чудете дали не ме е страх да я споделям току така и някой да я открадне? Ами... не, защото подобен сайт може би всеки добър програмист ще може да направи. Но това не е лъжица за всяка уста.

Моята цел е да ангажирам „хора на науката”, истински социолози, които да разработват методологията, начините на провеждане на анкетите както и техния анализ, ако има такава секция за анализи. Не е само да го направиш. Не се заблуждавайте, че е лесно да разбереш това, което те интересува само като пуснеш някаква анкета. Ако беше толкова лесно нямаше да я има науката Социология, нали? Именно това е най-трудната част! Техническото изпълнение е най-малкият проблем. За да са наистина полезни анкетите, те трябва да бъдат разработени от хора, които разбират от материята и именно това ми е идеята. Всяко нещо е от значение – от това как да попиташ за това, което те интересува, до начинът, по който да структурираш въпросите. Изглежда лесно, но всъщност изобщо не е. То се прави да изглежда лесно за анкетираните.

Ето защо не се притеснявам дали някой би ме изпреварил.

Стига вече обяснения. Надявам се да сте схванали (колкото и неясно да обяснявам) за какво иде реч и да ми кажете според вас дали:

1) в България има нужда от подобен сайт?
2) идеята ви допада?
3) бихте участвали в такъв сайт (сиреч бихте ли отговаряли на анкетите, по които искате да дадете своето мнение)?
4) един такъв сайт ще ви е лично на вас полезен и/или интересен?
5) имате забележки и/или съвети?

И така. Вие сте на ход. Помогнете ми или да развия тази идея, или най-накрая да я погреба.

Чети до края...

Открийте манипулацията – кой какво каза

Миналата седмица ви поставих нещо като задачка. Изобщо не ме учудва не толкова големия брой отговори, защото 1) тематика е проблематична; 2) „упражнението” изисква време; 3) най-вероятно е постижимо само в домашна обстановка (респективно интернет у дома) и т.н.

Въпреки това, аз искам да благодаря на всички, които са отделили от времето си за да изгледат въпросното предаване и да се замислят върху него.

Както обещах, днес ще копирам в статията част от коментарите, или част от тях, които на мен лично най-много са ми допаднали. Ето ги и тях (копирани са без корекции от моя страна):

tech_noir (23 Април, 2008 12:09):

Не забравяй кои са собствениците на въпросната медия. След Patriot Act, и в рамките на "политическата коректност", "да разлаем кучетата" стана наистина популярно.

КПСС ряпа да яде, всеки журналист и рекламист знае че истината никога не е еднолика или еднопосочна. Няма проблем да показваш истина, стига да е официално позволената истина. Няма проблем и да гониш сензации, стига да не са в за непозволени теми и хора.

roujkabg (24 Април, 2008 13:24):

Манипулацията се съдържа още в самото заглавие, наречено кой знае защо "Страх"!?

Чий е страха и кому трябва да бъде внушен?!Естествено на чувствителният зрител. Нито една от двете интервюирани потърпевши жени НЕ говореха за страх, а за болки и ужас от преживяното.

Заглавието и анонса на Бенатова имат политически оттенък, който трябва да всее СТРАХ с вложеното послание в заглавието и ужас от приложеният снимков материал и още нещо, а именно, че ако не СЛУШКАМЕ това ни грози и нас, зрителите на тия гадории.

Но това послание в последствие не бе потвърдено от потърпевшите и се оказва, че са страдалци не в резултат на нечия политика, а на действията на конкретни лица, с които са били в междуличностни взаимоотношения.

От разказа на момичето с черните очила става ясно, че става дума междуличностни взаимоотношения, за агресията на отделен индивид, проявена спрямо нейната личност, за което той изтърпява присъдата си в затвора.

В разказа на русата журналистка не става ясно от нейните "подозрения",
относно извършителя... и човек може да остане с впечатлението, че е в резултат на журналистическата й работа. Ама кой знае?

Явно умишлено премълчава името на извършителя, /но това може да е в интерес на следствието или нейната лична сигурност щом самата тя не го прави/,но кой да ти каже? Даже и Миролюба Бенатова не казва това, но се опитва да внуши СТРАХ.

На фона на кадрите с интервюираните ни се предлага богат арсенал от снимки на изгорени жени, без да са представени поименно, нито пък е изложена историята и начина на придобиване на изгарянията.

Важното е Зрителят да остане с впечатление, че всички тези жени са изгорени с киселина!? Къде, кога, от кого, защо- не е важно.
Важно е посланието - СТРАХ!

Да, ама моят клиничен опит е друг и той се разминава с журналистическите твърдения на Бенатова, а и за това си има болнична статистика, която във нейният репортаж просто липсваше.

Ползвала е снимковият материал на някоя болница, пластичен хирурзи, кой знае и от къде още са крадени снимките и ни ги пробутва на кило за 20 минути, за да внушава Страх.

Единствената известна журналистка Анна Заркова, залята с киселина не присъства в предаването?! Защо?!

Nikolay (25 Април, 2008 16:19):

Дали от женска солидарност, дали от нещо друго Бенатова е направила една мелодрама, чиято цел е твърде неясна. В началото се намеква едно, но от интервютата на жените се извежда друго. Roujkabg е права - от филма накрая оставаш с впечатлението че това може да сполети и теб и едва ли не трябва да трепериш да не те обезобразят на следващия ъгъл.

Това, което според мен не засегнаха „коментаторите”, а е също от изключителна важност е как са отразени та уж виновните. Там се наблюдават много интересни монтажи на кадри и пускането на реплики в точно определен момент.

Не бяха показани и хората, които се занимават с въпросните случаи (следователи и т.н.). Изобщо: 1) много работи липсват; 2) много от заснетото е преиначено и само тези, които са правили филма знаят какво са заснели, защото ние виждаме преиначената такава.

Но аз както казах – няма да коментирам. За да не ме обвините в пристрастност с оглед на събитията около „GaN’s Blog пита журналистите”, аз оставих изцяло коментарите на вас.

Коментари към коментарите?

Чети до края...

Помогнете ми да ви опозная...

Обратната връзка е много важен елемент за добрата комуникация. Ето защо днес пуснах няколко анкети в блога, чрез които искам да опозная по-добре кой стои от другата страна на монитора.

Причините са много, но няма да си кривя душата и направо ще ви кажа, че чистото любопитство е една от тях. Въпреки това, положителните аспекти от анкетите са много повече...

Едно от най-полезните неща, които аз виждам в анкетите е фактът, че опознавайки по-добре хората, които влизат в блога ще мога да се ориентирам по-добре как да развивам блога спрямо спецификата на аудиторията (оф, много снобарски звучи това, но как иначе да го кажа).

Така де. Без да се впускам в повече обяснения, мисля че и сами можете да прецените доколко тази моя „инициатива” е добра и до колко не е.

Анкетите, както всички знаете са анонимни. Намират се в долната дясна част на блога. Те са само за 10 дена, които според мен са достатъчни за едно такова „питане”.

Искрено се надявам да отговорите на всички въпроси за да се получи една пълна картина. Просто в blogger няма възможност да обединя тези т. нар. биографични въпроси само в една анкета и се налага да са повече.

Ако сте твърдо против това мое начинание, имате въпрос, нещо не е ясно в анкетите или просто искате да изкажете мнение – не се колебайте да напишете коментар.

Най-смирено и почтително ви моля да отговаряте честно.

Благодаря ви!

Чети до края...

Задача: Открийте манипулацията

„Ще продължаваме да ви показваме живота, такъв, какъвто е...”. Това са думите на Миролюба Бенатова в предаването „бТВ Репортерите” от 30.03.2008г.

Още когато го изгледах за пръв път въпросното предаване, въпреки нормалната реакция „о, Боже – това е отвратително, как може да има такива изверги”, нещо сякаш ме осъмни и смених перспективата. Изгледах го 3 пъти към настоящият момент с три различни оптики, ако мога така да се изразя.

За мен вече няма съмнение – в този репортаж нещо куца и това нещо определено е обективността.

Тъй като за мен лично понятието обективност има много размити граници, то нека да задам рамките, които са общоприети в обществото, а именно: под обективност следва да разбираме търсенето, показването и анализирането на максимален брой гледни точки по определен проблем, с цел представяне на проблема в неговата цялост.

Да уточня – аз съм твърдо против заливането на хората с киселина и не за това става въпрос тук. Тук иде реч за обективното показване на определен проблем и аз ви оправям предизвикателство:

Има ли нещо нередно в репортажа? Какво е нередното? Обективно ли е представен проблемът? И каквито още въпроси се сетите.

Най-хубавите мнения (оставени като коментари или изпратени на електронната поща на блога), избрани субективно от мен ще бъдат събрани в една статия (без грам корекция от моя страна) и публикувани другата седмица. Наградата – вътрешно удовлетворение, че не сме „кухи патки”, които вярват на всичко, което виждат „по телевизора”.

Можете да видите репортажа на страницата на бТВ. От горното меню на началната страница избирате бутон „Видео”. От по-долните менюта избирате „Видео архив”. От падащото меню избирате предаването „бТВ Репортерите” и от появилите се в ляво предавания избирате това, което е наречено „Страх” с дата: 30.03.2008г. (продължителност – 28:08 минути).

В заключение искам да изкажа две уточнения:

1. Коментарите към въпросното предаване нямат нищо общо. Те могат както да ви помогнат, така и да ви подведат.
2. Ако за вас действието „заливане с киселина” и всички действия и мотиви свързани с него са тема табу и не подлежат на никакво питане, то значи проблем няма и забравяте за тази моя статия.

Е, вие сте на ход...

Чети до края...

Интервю с Иван Бедров

За тези, които са пропуснали да напомня – това интервю е част от инициативата „GaN’s Blog пита журналистите”. Време беше да сложа край на безкрайното чакане и ето единствените отговори, които получих.

Още веднъж искам да благодаря на г-н Иван Бедров за отделеното внимание и време.

Коректността изисква да поясня, че писмото с отговорите на г-н Бедров получих още на 14.03.2008г. Публикувам чак сега, защото чаках останалите. Но, стига прелюдии. Да започваме...

• 1. Какъв според вас би следвало да е един журналист? Какви качества и умения следва да притежава за да бъде професионалист?

Трябва да има очи за живота около себе си. Ако прекараш няколко минути в една стая и след като я напуснеш не можеш да отговориш на въпроса: Какъв цвят са щорите в стаята? - значи не ставаш.

Трябват много познания за различни области - хората са специалисти в една област, а ние разбираме по малко от много неща и всъщност не сме специалисти по нищо.

• 2. Чувствате ли се удовлетворени от работата си и защо? Какво ви дава тя?

Да. Дава ми динамика и напрежение - адреналин. Няма нищо по-хубаво от това да пътуваш много и да срещаш много и различни хора. В близките месеци обаче няма да пътувам, защото стартираме единствения изцяло новинарски канал в България - РЕТВ и трябва да съм на линия.

• 3. С какви проблеми се сблъсквате ежедневно в работата си като журналист?

Нали знаеш на кривия космонавт какво му пречи? Публиката ми пречи понякога. Важните неща не интересуват много хора. В същото време трябва да привличаме повече публика. Балансът между двете е ужасно трудно нещо.

• 4. Има ли свобода на словото в България?

Дълга тема. Има повече в сравнение с 1988г. И по-малко - в сравнение с 2003г. /например/ Опитай се да преброиш негативните публикации по адрес на президента или вътрешния министър и ги сравни с броя на Пиарските публикации.

• 5. Съществува ли цензура в медиите в България?

Само което съм видял: цензурата не е класическа - т.е. няма да показваш това. Цензурата е в замитането и забутването на "чувствителните" теми. Те се озовават някъде в ъгъла, удавени от вълната общи приказки и глупости. Крайният резултат е същият.

• 6. Има ли „платени журналисти” в България и ако ДА, какво е вашето мнение по „проблема”?

Да, всички журналисти са платени, защото работят за заплати. Ако питаш дали има "допълнително стимулирани" колеги, не съм видял с очите си плащане. Имам обаче предположения. Всеки може да види кой каква кола кара, какъв апартамент купува и къде и с кого ходи на почивка. Но става дума за единици.

Лично аз избягвам да сядам на една маса с политици и бизнесмени, с които се познаваме само служебно. Отказвам поканите за коктейли. Не всички правят така.

• 7. Има ли перспектива пред младите журналисти в България и каква е тя?

Да. Смислените хора винаги са търсени. Това важи за всички сфери.

• 8. Как се става журналист в България? Трябва ли да познаваш някой или всичко опира до личните качества, способности и възможности?

Аз не съм си мечтал като малък да работя точно това. Случайно. През 1992г. се появиха първите частни радиа, събраха много млади и амбициозни хора. Влезеш ли веднъж в джаза, само от теб си зависи до къде ще стигнеш.

Чети до края...

GaN`s Blog пита журналистите – резултати

Преди повече от месец ви казах за моята инициатива да попитам водещите на централните емисии новини по бТВ, както и г-н Иван Бедров няколко въпроса, с едничката цел да чуем мнението на хората, които виждаме всеки ден на екрана, но рядко чуваме тяхното мнение.

Ето и какво стана с моята „инициатива”:

След разпращането на писмата в рамките на 2 часа ми отговориха Юксел Кадриев и Иван Бедров, които се ангажираха да ми отговорят.

Г-н Юксел Кадриев ми писа, че му трябвало разрешение от отдел връзки с обществеността на бТВ новините. Аз се свързах с „шефката” на въпросния отдел и получих това разрешение. Два или три пъти след полученото разрешение писах отново на г-н Кадриев, с молба поне да ми даде някаква ориентировъчна дата за отговорите си, защото може да е зает много човека. Но, никаква вест от него...

Г-н Иван Бедров ми прати своите отговори до три дена и дори ми се извини човека, че бил много зает и това го е забавило.

От останалите – ни вест, ни кост....

Това е горе долу картинката. Ще се опитам да се въздържа от коментари, защото аз наистина вярвах, че от въпросните журналисти от бТВ няма да ми се направят на голяма работа и поне един отказ щяха да ми пратят на пощата. Това го изисква елементарното възпитание.

Ще сте прави, ако тръгнете да ме питате: „Абе, я чакай малко. Къв си ти, че да ги занимаваш хората, само до тебе им е” и разбира се ще сте прави, но аз пак казвам – аз им пратих писмо като обикновен гражданин, където най-почтително ги молех ако искат и имат време да ми отговорят на въпросите. Нито съм давал ултиматуми, нито нищо.

Това развитие на нещата ме кара да се „развихря” и предстоят няколко статии, които ще критикуват (не напразно) телевизията. А, то колко има за критикуване... Целта им ще бъде идеалистична – с надеждата да си оправят грешките, а не просто напразно хулене.

Ами, това се получи, за съжаление. Аз вярвах, че няма да се реализира този сценарий, но уви.

Утре очаквайте отговорите на г-н Бедров по поставените въпроси. По мое скромно мнение са интересни. А, ако сте забравили вече какво питах, ето ги и самите въпроси, които бях разпратил до журналистите:

1. Какъв според вас би следвало да е един журналист? Какви качества и умения следва да притежава за да бъде професионалист?
2. Чувствате ли се удовлетворени от работата си и защо? Какво ви дава тя?
3. С какви проблеми се сблъсквате ежедневно в работата си като журналист?
4. Има ли свобода на словото в България?
5. Съществува ли цензура в медиите в България?
6. Има ли „платени журналисти” в България и ако ДА, какво е вашето мнение по „проблема”?
7. Има ли перспектива пред младите журналисти в България и каква е тя?
8. Как се става журналист в България? Трябва ли да познаваш някой или всичко опира до личните качества, способности и възможности?

Чети до края...

Реклама му е майката

Вчера или онзи ден видях по една от телевизиите в България (не помня дали беше бТВ или Канал 1) рекламен клип „приканващ” за почивка в Турция. Явно този клип е част от цялостна турска кампания, защото ето какво видях днес докато се придвижвах с метрото:


Този „плакат”, както и снимката на другия в началото стоят из спирките на метрото тук. Днес минах през 4 спирки и на всички имаше поне по един от тях, а на една от големите видях цели 3.

Сега, тук възниква въпроса: Защо ви занимавам с такива глупости?

Ами, не че имам нещо против братята турци, ама на мен ми се иска да виждам плакати (билбордове) рекламиращи България тук в Брюксел.

Преди време чух някъде, че държавата заделила някакви пари за реклама на страната ни като атрактивна дестинация за туризъм и т.н., но все пак. Днес се постарах да се поставя на мястото на обикновен човек от Белгия, който си пътува с метрото и вижда многото реклами на Турция. Ами, разбира се, че ще се замисля и може би ще проверя поне в „интернет” или ще разпитам за Турция.

Мъката ми е, че много бих искал да виждам билбордове рекламиращи България, а не някоя наша съседка. То сигурно има някъде реклами на България, но аз просто се шашнах днес как на всяка спирка, през която минах имаше въпросните, показани на снимките „плакати”.

Мога да кажа само браво на съседите. Добре се рекламират. Сега остана само да „проконтролирам” белгийските телевизии за да видя дали ще хвана клипчето, което видях по българската телевизия.

Междувременно, ето какво искам да гледам аз по европейските телевизии:

Чети до края...

Играта 3х3 и книгите

Нела ме включи в тази интересна игра. Принципно, аз съм против подобни „спамърски” игри, но тъй като тази е свързано с нещо полезно и хубаво като четенето, с най-голямо удоволствие се включвам и аз.

Ето ги и моите отговори на зададените въпроси:

• Три книги, прочетени наскоро?

1. „Под игото” – не знам какво ми стана, но изпитах неистово желание да препрочета това произведение на Иван Вазов. Е, мисля че няма нужда от повече пояснения. Всички сме я чели (или поне би следвало всички да сме я чели).
2. „Една нова парадигма” – книга на френския социолог Ален Турен. Наистина изключително интересно четиво и предложение на французина за една нова парадигма, с която да разбираме света днес.
3. „Червената мафия” – книга на журналиста Робърт Фридман. Много се радвам, че един приятел ми препоръча и даде тази книга. Журналистът е успял да се внедри сред руските гангстери и разкрива наистина интересни неща.

• Кои три книги купихте напоследък?

1. „Една нова парадигма” – тук малко се повтарям. Тази книга се наложи да я купя, защото искаха да я прочетем от университета.
2. „Осмият човек” – книга на Крис Райън. Още не съм се наканил да я прочета, но е роман и го купих, защото е на холандски.
3. „Елементи на социологията” – книга на социолога Анри Мендрас. Това е по-скоро нещо като учебник, където са събрани много от теориите.

• Кои три книги бихте препрочели?

1. „Шогун” – на Джеймс Клавел. Това е една от малкото ми любими книги. Просто не мога да я опиша. Невероятна книга.
2. „Покана за социология” – на Питър Бъргър. Тази книжка е много важна за мен. В нея чисто социологическото е много малко. На прост език са обяснени някои наистина интересни „феномени” на обществото. Също любима моя книга.
3. „Пътят на Икар” – невероятна книга на Любен Дилов баща.

Така. Сега да видим на кого да предам топката... Хм... Ще прехвърля играта към: Яна, Благо и Pierrot.

Имам усещането, че от тях ще научим за доста интересни книги. Може би трябваше да отида в играта „Ясновидци” ;)

Чети до края...

Дискусия относно отпадането на българския книжовен език от ДОИ

Това е дискусията, която се е заформила в предаването „Сеизмограф” на бТВ относно наболелия наскоро проблем. Част първа виждате в началото на статията, а малко по-долу може да видите и част втора.

По мое скромно мнение, въпреки че дори и водещата видимо подкрепя инициативата и се е подписала в петицията, все пак дискусията не беше кой знае колко градивна. Но това си е моето мнение.



Това, което аз искам да допълня е относно „ефикасността” на тази прословута точка 4 и мненията, че тя не била ефективна и затова можела спокойно да се махне. Аз мисля, че открих доказателство срещу една такава теза. Вие преценете.

Представям на вашето внимание: Приложение 1 към чл. 4, т. 1 от Наредба номер 2 от 18.05.200г. за учебното съдържание.

Какво ми прави впечатление лично на мене? Ами следното:

1. Овладяване на знания, умения и отношения, формиращи езиковата компетентност, а именно:
- овладяване книжовната норма на българския език (ЗНП, ДВ, бр. 36 от 1998 г.);

Това за мен ясно доказва, че точно на базата на Закона за Народната Просвета (ЗНП) и по-специално на точка 4 от Държавните Образователни Изисквания, в тази наредба, която виждаме ясно се дефинира овладяването на българския книжовен език. Но забележете как става това – на базата на закона и прословутата вече точка 4.

Това за мен е доказателство, че тази точка не е просто фиктивна. Разбира се, винаги има вероятността да се бъркам или да не съм разбрал нещо, затова оставям на вас да прецените за себе си. Аз просто давам пример с тази наредба.

А вие какво мислите? До къде ще стигне дебата?

Чети до края...

Променя ли се българската позиция спрямо Македония?

Напоследък се замислям все повече върху въпроса за българската официална позиция спрямо държавата, която аз наричам Югозападна България (ето едно хубаво предложение за име за да се реши спорът с Гърция).

В предаването "Памет Българска" по БНТ, проф. Божидар Димитров представи книгата "Българската политика спрямо република Македония". Самата книга, както и впечатления от нейното официално представяне може да видите тук, в блога на Комитата и Стойчо.

Аз потърсих видео материали, които да ми отговорят на въпроса дали България променя своята политика спрямо Македония и ето какво открих.









Според вас: Променя ли се българската позиция спрямо нашата съседка?

Чети до края...

Българин е измислил универсален преводач! Държавата: `използваме услугите на друга преводаческа фирма` ?!

Тъкмо бях почнал да си мисля, че съм обезумял и си спомням не съществуващи неща, когато предаването „Факти и мистерии” (Епизод 4: „Забравените открития” – от 30.03.2008) на бТВ ме опроверга. Самото предаване можете да видите на интернет страницата на телевизията.

Нека почна от начало за да ви опиша целия, ако мога да го нарека – абсурд.

Някъде към месец май 2006 година (плюс минус 2-3 месеца) във вестник „Политика” имаше обширна статия относно (цитирам по памет):

Българин от Русе, който на базата на математически модел успял да изобрети универсален преводач, който може да превежда от почти всички езици на Земята, с изключение на няколко като хинди и суахили на пример. В статията се твърдеше, че универсалният преводач работи така: всеки си говори на своя си език, а преводача превежда на човека срещу вас думите ни на неговия език. (Такова нещо аз до сега съм виждал само във фантастични филми). Нали си го представяте? С едно малко устройство си говорите на кой да е език, а изобретението ви превежда думите, на който език желаете.

Звучи ви невъзможно? НЕ! Това устройство е факт!

От това, което си спомням още от статията (пак повтарям, говоря по памет) българинът е открил някаква математическа зависимост между всички езици в света и на базата на този модел е успял да разработи универсалния преводач.

Никога няма да забравя края на статията! Там се казваше, че българинът от Русе е пратил писмо до Външно министерство за субсидиране на проекта (логично – те ще имат най-голяма полза от него), а отговорът на Външно беше следния:

„... но ние използваме услугите на друга преводаческа фирма” ?!?!?

Понеже загубих въпросния вестник (а нали се сещате въодушевлението ми от тази информация) 2 години се мъчих да открия нещо по въпроса. Рових се по цели дни из сайта на вестника, писах им два пъти до редакцията относно тази статия, търсих в бай Гугъл и ... нищо! Не успях да открия повече нищичко!

Е, може и грешката да е била в мен, но с времето аз започнах да се питам: „Абе, аз наистина ли го прочетох това, или е плод на въображението ми?”. Без отговора на Външно, разбира се, който още ясно ми стои в главата.

Радвам се, че не съм луд. Предаването на бТВ го доказа. Ето какво се казва там:

През 2002 година е патентовано откритието „метод за комуникация на майчин език”, разработено от няколко русенски изследователи. С него може да разговаряме на пример с чужденци на български, а те в реално време ще чуват думите ни, но на техния език! Името на ръководителя на проекта е инж. Койчо Митев.

Универсалният преводач е сложна компютърна програма, която анализира структурата на речта и различните езици. Спечелило е награда на 21-вото световно изложение за иновации в САЩ. И т.н., и т.н. Просто вижте филмчето на сайта на бТВ за да се шашнете и вие!

Позволете ми само да цитирам дословно нещо от филма:

„До този момент нито една държавна институция не е проявила сериозен интерес към откритието...”, а се споменава за чуждестранен интерес вече към изобретението.

Има ли нужда изобщо от коментар? Изобщо можем ли да осъзнаем за какво откритие говорим тук? Можем ли да си представим едно бъдеще където няма да има нужда да учим чужди езици, а просто ще носим с нас един чип, който ще замени дългите и упорити години на изучаване на даден език? И какво прави българската държава по този въпрос? Явно новите коли за парламента са по-важни от нещо, което може буквално да преобрази света, но хайде, няма да коментирам. Просто няма смисъл.

Искрено се надявам държавата най-сетне да се сети да направи нещо по въпроса или поне български бизнесмени да инвестират в това, за да си остане в България, а не да отиде в чужбина!

Чети до края...

GaN`s Blog със свое уникално име в интернет

Може би всички дочухте за моя станал вече исторически domain. След 11 дена на активна комуникация с отдел поддръжка на фирмата и помощта на неколцина приятели, вече официално мога да се похваля:

GaN’s Blog има свое уникално име в интернет.

Или казано с други думи – закупих името www.ganspace.net. От днес нататък може да влизате в блога и през този адрес.

Новият domain само пренасочва към блога, сиреч, всичко си е същото. Просто се увеличават начините, по които можете да наберете адреса.

Защо го купих?

Воден от идеята, че всичко трябва да става по-лесно и по-удобно във времето, моето скромно мнение е, че ще е по-лесно да се набира www.ganspace.net, отколкото истинския адрес на блога, който е www.ganspace.blogpost.com. Това именно е и основния ми мотив за да предприема тази стъпка.

Иначе, не ме питайте защо името е точно такова. Просто когато регистрирах за пръв път блога това ми дойде на ум.

Това е поредната новост по блога. Надявам се да ви хареса и по някакъв начин да съм ви улеснил.

Благодаря на всички, които се интересуват от това чудо на блог техниката – GaN’s Blog!

Чети до края...

За една ледено студена бира и едно признание

Awarded by
Алекс К.
to Ганчо

Явно напоследък ми върви само да благодаря на ляво и на дясно. Днес не прави изключение. Не мога да не отделя една цяла статия на признанието, което получих от Александър и Благо.

В техни статии посветени на "шегите", на които са попаднали по случай 1-ви април те посочват моето "произведение" като нещо "хубаво".


Изключително се радвам, че съм допринесъл за доброто им настроение вчера и затова, че дори са ме посочили :)

Разбира се не искам да пропусна и всички, които коментираха статията. Все пак целта беше да допринеса за доброто ви настроение, да ви разплача, разсмея или просто да се пошегувам. Е, надявам се основно да е било положително настроението.

Които съм успял да разведря - успял съм. Които не съм - другата година :)

Сега отивам да поспя, че пиша тази полусънен и след малко ще падна от стола. Лека :)

Чети до края...

Доган напуска ДПС! Партията е в криза и напуска управляващата коалиция!

Днес родните медии гръмнаха с новината на десетилетието! Ахмед Доган напуска ДПС и излиза от политическия живот на страната!

Всички медии отразиха изненадващото решение на "политика". Много хора ликуват, други плачат, а в интервю, самият Доган заяви:

"Не искам вече да се занимавам с тази мръсна работа. Оставям България на всички български граждани, излизам от политическия живот на страната и ще направя всичко възможно да закрия партията, наречена иронично Движение за Права и Свободи."

Това изненадващо решение на лидера нанесе сериозен удар върху партията. ДПС напусна управляващата коалиция, а съществуването ѝ е под сериозен въпрос.

Журналисти и политици цял ден коментират "странното" решение. Невъобразим смут настана и в Народното Събрание, където дневният ред беше отменен, поради искането на всички депутати от ДПС за 1 ден болнични.

Министър-председателят, Станишев, все още твърдо отказва да каже своето мнение по темата. Изчаквал пълен доклад на службите по въпроса.

Реакцията на Първанов бе приета малко антипатично от обществото:

"Българският политически живот губи един уникален политик и балансьор, който е доказал с действията си, че дава мило и драго за родината." - каза президентът.

Видимо най-щастлив от новината се оказа единствено Волен Сидеров, който обаче намери обяснение за събитието. Според него юдео-масонските тайни организации са се отказали тотално от България и икономическото ѝ поробване, защото българинът бил "няма такова издържливо копеле".

Каквото и да си говорим, новината е факт! Ще се разпадне ли ДПС?

Послепис: Честит 1-ви април

Чети до края...