5 ползи от писането на коментари

Днес се замислих върху следният въпрос: Колко ви струва да напишете един коментар в нечий блог? Вероятно струва около минута и половина - две и малко напрягане за да измислите какво да напишете, разбира се. ;) А какво получавате в замяна?

• 1. Ако имате блог, всеки коментар, който сте оставили е още една връзка, която рано или късно ще ви донесе трафик.



• 2. В интернет има хиляди хора, които си имат собствено мнение по даден въпрос. Разни хора, разни идиоти, както казваше един български блогър... Та по темата, всеки може да има какво да каже по даден проблем. Въпросът е дали го казва. Замислете се. Ще е жалко да лишите хората от мнението си. ;)



• 3. На всеки понякога му се иска да поговори с някой, дори и да води монолог ако щете, само да казва нещо. Използвайте тези моменти да пишете коментари по блоговете. Ако не друго, поне ще зарадвате автора на блога. :D



• 4. Ако коментирате редовно в даден блог, има 47.2% шанс авторът му да ви върне услугата и да започне да коментира във вашия блог. Това е доста добре, особено за такива блогъри като мен, които не получават кой знае колко коментари.



• 5. Пишейки сериозни и смислени коментари по блогове, форуми и други разни списания си изграждате добра репутация в мрежата. Не, че е кой знае колко важно, но пък да си имате. ;)

Е, това е от мен. Ако се сетите за други ползи, които могат да се извлекат от писането на коментари - ще се радвам да ги споделите.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Гост блогър днес е Александър Куртев (често срещан по блоговете като Алекс К.). Ето какво казва и той самият за себе си:

Аз съм от Ямбол. На 18 години съм. Пиша в блога си NoCommunication от октомври 2007 година, но по сериозно се захванах с блогване в последните 3-4 месеца. Опитвам се чрез постовете, които публикувам да бъда полезен и да забавлявам хората.

Искам тук публично да изкажа благодарността си към GaN за това, че прие предложението ми да публикувам в неговия блог.

Чети до края...

GaN Corp. : GaN в отпуск

Мълвата се разпространи изключително бързо из офис сградата на корпорацията. Някой дори твърдяха, че са успели поне за момент да зърнат основателя на GaN Corp.

Той бавно, с неуверена крачка вървеше към залата за заседания, където по негово разпореждане бе свикана извънредна среща на борда на директорите. Вратата бавно се отвори и всички затаиха дъх.

С треперещи ръце, GaN постави на масата запечатан плик. Всички погледи се насочиха към дъното и тогава той заяви:

- Излизам в отпуск!

Всички посърнаха. Те знаеха, че цялата корпорация зависи от автора, който еднолично поддържа основния продукт – GaN’s Blog. В главите им веднага пламна страшното сравнение – все едно Google да спре търсачката си.

...

В същия този ден, акциите на компанията се сринаха както никога до сега и телефоните прегряха с предложения от Microsoft, Yahoo, Google и други знайни и не знайни компании, които искаха да закупят контролния пакет акции на GaN Corp.

…

Така, стига с плоските и неуспешни опити да ви разсмея. Сесията ме е притиснала здраво към стената и няма мърдане.

Отново се почва с любимия ми процес – четене на френски, мислене на български и минаване на изпитите на английски. Междувременно се готвя и за изпитите по френски и холандски към отделна институция.

Като всеки средностатистически човек, трябва да се концентрирам върху текущите задачи, защото рискувам цяло лято да чета на френски за поправките, което повярвайте ми, наистина не искам.

Ето защо, от днес излизам в нещо като отпуск от блога и предполагам, че поне 2 седмици няма да мога да му обърна сериозно внимание. Въпреки това, ако някой иска да се свърже с мен, ще се старая да проверявам пощата на блога достатъчно често, така че – това е начинът е да се свържете с мен през този период.

Пожелавам ви всичко най-добро и благодаря на всички, които по някакъв начин са проявили интерес към това чудо на блог техниката - GaN’s Blog. Без вас той не би съществувал!

Поздрави,

GaN

Чети до края...

Тема за размисъл (доказателствен материал)

Отново не се сдържах. След като се получи голяма дискусия в статията ми за гейовете и осиновяването (отглеждането) на деца, която се породи от статията на Благо и след това се прехвърли при Pierrot (с различни акценти навсякъде), днес се чувствам длъжен да си докажа нагледно тезата за семейството.

Представям ви два цитата:

Цитат 1:

Но така или иначе депресията не ми беше непознато състояние – предвид факта, че бях дете на разведени родители, отгледано от работеща майка, която вечно няма време за него. Никога не беше до мен, когато имах нужда от нея, никога не намираше начин да ми покаже, че ме обича. Мисля си, че с всички тези мъже се опитвах и се надявах да си набавя точно това усещане – че някой ме обича. Но бях уцелила грешния път.

(целият текст - Самопризнанията на една секс маниачка)

Цитат 2:

Лесбийките са много гнусни. Обаждат се само извратени и ненормални. Трябва да ги караш да си завират разни флакони на неестествени места, да им разказваш с колко много хора едновременно си била и те какви болки са ти причинявали. Как са те изнасилвали 100 човека като си била на 13 години, пък като си била на 6 години, дали си се пипала и какво си изпитвала. Те се възбуждат от болка, от садизъм, от унижение и бой. Яки психарки са и повечето са садо-мазо ориентирани.

...

Говоря си веднъж с едно момче по телефона, бях седнала на едно диванче, близо до тоалетната и кротко му обяснявам как се свалят момичета (защото той такива съвети ми искаше).

(целият текст – Кети, операторка на еротичен телефон: обаждат се извратени, ненормални и престъпници)

Длъжен съм да кажа – тези цитати не са насочени срещу никой! Това го казвам, за да не се обиди някой. Това са просто цитати.

Източниците на цитатите и статиите към тях са повече от проблематични. Нито можем да имаме доверие на източника като цяло, нито на самите автори на статиите. Тогава ще питате вие, защо ги показвам?

Тези цитати съм ги подбрал за да онагледя и подкрепя тезата за „здраво” семейство. Няма никакво значение дали цитатите са истина или лъжа. Ако са истина – толкова по-зле, ако са лъжа – то те пак показват определен начин на мислене, или иначе казано, дори когато си измисляме, то съзнателно или несъзнателно свързваме „не здравото” семейство с определени личностни проблеми.

Това е единственото, което целя с тази статия. Да покажа, че независимо дори говорим истината или лъжата, то за повечето хора, необходимо и минимално условие за „правилно развита личност” е именно „здравото” семейство.

Като казвам „здраво” нямам предвид патриархално семейство или брак, или нещо от сорта. Имам предвид: майка, баща, определен брой деца, относително добри отношения, липса на сериозни сътресения, разводи, караници и т.н. Ясно прозира в примерите, че именно това е идеята, която стои в главите ни. Сега няма да обсъждаме защо, кое, как, кога. Просто илюстрирам.

Специално лирично отклонение за братята и сестри хомосексуалисти: Понеже знам колко е чувствителна тази тематика искам да поясня какво общо има вторият пример със семейството, защото може привидно да ви изглежда като заяждане. Ясно да кажа – Не е! Простата логика е, че изречението „Как са те изнасилвали 100 човека като си била на 13 години, пък като си била на 6 години, дали си се пипала и какво си изпитвала.” идва ясно да покаже за сериозни проблеми в тийнейджърска възраст, което се отнася реално до семейството. И пак повтарям – независимо дали е вярно или не самото твърдение.

Тази статия е може би част от опита ни с Pierrot да осветлим (за себе си преди всичко, а не да поучаваме някого) малко въпроса: „Що е това семейство?” и се отнася изключително и само за семейството – тази статия е посветена само и единствено на него и няма нищо общо с брака, осиновяването на деца, хомосексуалисти и т.н.

Увлякох се да разяснявам и щеше да стане много по-кратко, но съм длъжен да го направя за да не засегна някой и да не се отплеснем в периферни дискусии. Просто илюстрирам чрез проблематични примери как се интерпретира семейството в главите ни...

Чети до края...

Без коментар - 3

С лек риск вече да ви отегча ще направя 3-та поредна кратка статия, подобна на предните две. Правя ги за да не пропуснете тези "велики" интервюта.

Този път - интервю с двама абитуриенти.

Не, повярвайте ми, не ми е лесно да чета тези "неща", но не защото от e-vestnik са направили нещо изключително и провокативно, а точно обратното.

Умишлено избягвам да напиша обширни коментари към интервютата, защото ще бъдат засегнати много теми, а аз още се възстановявам емоционално от дебата (дискусията) относно хомосексуалистите и се готвя психически за "седмицата на бТВ", която предстои в блога. Просто намеся ли образование, родители, училище и т.н. ще стане един хубав буламач, в който всеки ще привиди това, което иска. Към момента не съм готов чисто емоционално да започна такава дискусия, а съм сигурен, че ще стане огромна такава.

Ето защо отново оставям изцяло на вас да прецените за какво иде реч. Просто наистина много проблеми прозират в това интервю и в предишните - проблеми на системата, на родителите, на e-vestnik, на младежта и т.н.

Надявам се да ми простите не задълбоченото показване, но в момента наистина просто не мога.

Ще се радвам обаче, вие да споделите какво мислите...

Чети до края...

Без коментар - 2

От e-vestnik не спират да ме изумяват с интервютата си. Днес на вашето внимание още едно от тези "искрени" откровения, които публикуват.

Става въпрос за може би интересното за повечето хора интервю с операторка на секс телефони. Тук аз пак да попитам...

Какво мислите?

Този път ще ви дам подсказка :)

Наложете следните две неща: 2 дипломи за висше образование (плюс че е учителка) и самото интервю (изказ, мнение, възгледи) и ми е интересно какво ще се получи.

Не искам да ви отегчавам с моето лично мнение, за това ще го спестя тук в статията.

Чети до края...

Без коментар

Докато все още се чудя дали да изляза в „творчески отпуск” покрай сесията и се готвя психологически за „седмицата на бТВ” (нали помнете за тях – няма да им се размине) искам да споделя с вас едно „интересно” интервю.

Откакто го прочетох някак не ми дава мира и разбира се, мога ли да пропусна да го представя на вашето внимание.

Става дума за интервю на e-vestnik с две абитуриентки (цък за интервюто). Мислех да го подлагам на анализ, но просто няма смисъл – то си прозира отвсякъде за какво иде реч.

Ето защо го предоставям на вашето внимание и очаквам от вас (при наличие на воля, време и желание) да ми кажете какво ви говори на вас това интервю?

Нямаше да го спомена в блога, ако не смятах, че има нещо в това интервю. Нещо показателно за учениците в България като цяло и учениците в София, в частност. Но аз ще се въздържа от коментар.

Вие да кажете нещо по въпроса?

Чети до края...

Промени, промени, промени

Снощи, след няколко дневна главоблъсканица и търсене на най-оптималните варианти направих осезаема (във функционално отношение) и не толкова забележима (видимо) промяна по блога.

Сега, да разясним кое, как и защо...

Първата промяна е навигационното меню в горната част на блога над статиите. Това е нещо, което от доста време исках, но чак сега намерих начинът да го осъществя. Надявам се чрез него да улесня навигацията в блога по основните страници.

Да видим какво има в менюто.

Първият бутон, логично е „Начало”. Като всяко уважаващо себе си меню и моето трябва да има бутон в стил “Home” в началото си.

Следва бутона „За блога”. Той води към страничка където накратко съм се опитал да опиша (къде успешно, къде не толкова) какво представлява GaN’s Blog. Може би не толкова важен бутон, но все пак практиката показва, че е хубаво да го има.

„Из блогосферата” е следващият бутон. Наложи се да го сложа, тъй като стана достатъчно дълго, а и ми се искаше да отдам по-голямо уважение на хората, с които сме обменили връзки. На страницата „Из блогосферата” освен връзка към блоговете има тяхна картинка и малко информация за всеки, която съм взел от самите блогове. Надявам се да ви хареса, защото доста си поиграх докато го наглася.

Тук следва да спомена, че ако някой от хората, чийто блог е „линкнат” в „Из блогосферата” и който иска да промени информацията за блога си (или да се добави на тези, на които липсва такава) просто да се свърже с мен и да ми каже.

„Контакт” е добре познатото меню, което стоеше в дясно на страницата. Тук няма нужда от голямо обяснение. Там са изброени начините, по които можете да се свържете с мен.

„За реклама” е ново меню, което обстоятелствата изискват. Поради плавно нарастващия интерес от страна на физически и юридически лица за реклама в блога, се наложи да го сложа и може би ще търпи промени в бъдеще, тъй като към момента е само информативно.

Като цяло според мен това не е проблем, защото реклами в блога винаги е имало (буквално от първия ден). По тази логика – дали ще са реклами на Гугъл или някакви други – според мен разликата не би трябвало да се усети.

Това, което ще се усети (може би) е въвеждането на нова категория статии, които ще се казват „Преднамерени статии”. Когато видите някоя статия, която има „етикет” (под всяка статия – надписа в ляво) „Преднамерена статия” – това трябва да ви показва, че тази статия не е написана само от чисто емоционалния ми порив да пиша, а има и друг стимулиращ елемент (било той финансов или някакъв друг). Наложи се да отрегулирам това, защото не бих искал да пиша „преднамерено” за нещо, а вие да не знаете за това. Честността е едно от най-важните неща за мен във всеки вид комуникация. Ето защо аз няма да крия от вас, ако имам някакъв допълнителен стимул за дадена статия. Е, може би скоро няма да се появят такъв вид статии, но аз предупреждавам отдалеч както се казва.

В резултат от тези промени, блогът би трябвало да се е „олекотил” малко (с оглед на по-малкото зареждащи се елементи).

Единственото, което не мога да оправя все още е малкия вертикален „скрол” в дъното на блога (и хоризонталния, който се получава под IE). Ако някой „разбирач” знае къде е проблема – да свирне и да каже колко бира може да изпие.

Надявам се новите „подобрения” да ви допаднат и по-важното – да улеснят навигацията в блога.

Чети до края...

Кой чете GaN`s Blog?

Първо, искам да благодаря на всички, които взеха участие в анкетите. Това е част от обратната връзка и много важен елемент от нея.

Анкетите се премахват от блога и остават само като картинка (в началото на тази статия) и всички можете да видите резултатите.

Воден от идеята, че човек не може да оцени адекватно сам себе си, или това, което е направил, реших да предложа на някой от тези, които са участвали в анкетата да направи анализа на данните. И кой мога да поканя, ако не студентката по социология wintryburning - една от най-редовните ми читателки.

Защо точно тя? Ами честно казано, относно точно тези анкети всеки може да си направи изводи и всеки би имал свой поглед върху резултатите. Колкото хора, толкова и мнения. По тази логика всеки би могъл да изкаже мнение по анкетите (и наистина ще се радвам ако го направите в коментарите!), но аз просто съм поблазнен от това да сложа в статията мнението на колежка, пък било то и незавършен все още специалист (като мене). Мислех да помоля повече хора да си изкажат мнението, но 1) никой не е длъжен да се занимава с моите глупости; 2) всеки може свободно да каже какво мисли в коментарите (и пак казвам - много ще се радвам да го направите). Всяка гледна точка е важна! Няма правилна или грешна!

Ето и "анализа" на колежката:

Решилите се да вземат участие в анкетата на ГАН са около 125 човека. Казвам около, защото има разминаване в броя на отговорилите на различните въпроси. Причината си остава неясна.

50% от отговорилите са жени, но въпреки всичко с 2 повече от мъжете, което явно говори, че блогът е интересен и се чете както от женското блог съсловие, така и от мъжкото.

Сред отговорилите ясно преобладават студентите или служителите на частни фирми, по 37%. Като тук достъпът до интернет, работата, както и професията на автора и начина на писане играят основна роля. Нормално ниски (въз основа на средния процент за страната) е процентът на държавните служители. Голям процент на ученици и безработни, което доказва широката популярност на темите.

Най-голям брой читатели са на възраст между 21 и 30 години. Хора в активна възраст, развиващи се с технологията, интересуващите се и вземащи участие в процесите случващи се около тях.

35% от анкетирани са завършили висшето си образование, 33% са със средно или в процес на завършване на висше. Общото рядко разпространение на специалностите полувисше се доказва и тук от ниския процент - 3% от запитаните. След последната по-голяма реформа на средното образование, повече хора имат възможността да кажат, че за завършили средно специално образование. Учудващо в добрия смисъл, поне за мен е големият процент на хората със степен над висшето образование.

Сред анкетираните преобладават несемейните с 52%, следвани от сериозно обвързаните.

Близо половината отговорили живеят в столицата, а останалата по-голяма част - в по-големите градове. Очаквано голям процент на читателите пребиваващи в чужбина към момента.

П.С. Първо, статистическа грешка винаги е възможна и второ, винаги има някой, който да лъже, но иначе смея да кажа че преобладават хората със сходни интереси на автора, които имат същата (или сходна) професия и са на неговата (или близка) възраст.

Мога само да ѝ благодаря, че отдели време да се занимава с мен и блога.

Други интерпретации?

Чети до края...

За гейовете, брака и осиновяването

Една статия на Благо ме накара много да се замисля. С увеличаването на коментарите и многото, различни и на моменти взаимноизключващи се гледни точки аз просто не можех да остана безучастен.

Иска ми се да си кажа мнението само за осиновяването на деца от гей двойки, но няма да бъда правилно разбран, ако не си изкажа цялостното мнение, на което се градят разсъжденията ми. Затова трябва да тръгнем по-отдалеч – от екзистенциалния въпрос, а именно – какво е това нещо гей?

Още в началото искам ясно да кажа, че обективно погледнато науката още не е единодушна по отношение на причините един човек да стане хомосексуалист (ще използвам тази дума и за жени и за мъже). Много хубава статия по въпроса може да видите тук.

Последната прелюдия – аз нямам нищо против хомосексуалистите! За мен те са хора като всички нас. Да си кажа аз ясно преди да започна.

И така. Да започнем едно по едно.

Първо – не може някой да се роди хомосексуалист. Ако приемем, че хомосексуалистите се раждат такива, то трябва да приемем и че убийците се раждат убийци, педофилите се раждат педофили, самоубийците се раждат като самоубийци и т.н. Логиката е една и съща. Твърдо заявявам, че хомосексуалист се става! Защо ще питате вие?

Каквито и специфични генетични заложби или отклонения да има човек (с изключение на ясно изразените генетични аномалии като синдром на Даун например) те не биха се развили, ако не им бъде дадена възможност за това! Човек става еди какъв си, на базата на това, което му е повлияло. Причината за това е обществото и начинът, по който функционира.

Ако се замислите, ще видите какво всъщност прави едно момче - мъж и какво прави едно момиче - жена. Отношението на всички членове на обществото е определено към момче и към момиче. На момчетата се подаряват камиончета, окуражават се да се занимават с нещо „по-мъжко” и да се държат по определен начин. Същата логика е и при момичетата – подаряват им се кукли, учат се как да изглеждат добре и да са женствени и т.н. Това са механизми, които изграждат определено самосъзнание у индивида.

Друг пример срещу генетичните заложености – дори и да имаш дарба на художник, музикант, актьор и т.н., ако не я развиеш ти никога няма да станеш такъв. Сетете се на колко от вас примерно майките или бащите ви рисуват много добре, пеят добре, свирят добре, но се занимават с нещо коренно различно. Дори мога да ви дам пример с мен: Аз имам заложби да стана музикант, но не съм. Когато бях малък, без да ходя на уроци по пиано и използвайки пианото в читалището 1 път на седмица, аз успях да възпроизведа мелодии, които чувам на пианото и то с верните ноти. Но колко ми е голяма заложеността за свирене никога вече няма да разбера, защото 1) никога не съм се занимавал сериозно; 2) нямам и намерение да се занимавам.

Също: Ако някой е генетично предразположен да стане садист, той никога няма да посегне на друго човешко същество, ако не са на лице определени условия за това.

По логиката на горните три примера да видим как стои въпроса с хомосексуалистите.

Дори и да приемем, че има някакви физиологични причини за поява хомосексуализма (повишено ниво на определен вид хормони, определен вид изменение на някой от центровете на мозъка и т.н.), то той няма да се прояви ако няма „благоприятни” условия за това. Просто със всяко нещо е така.

Отделно стои въпроса с осъзнатия и / или не осъзнатия избор човек да бъде еди какъв си.

Защо е така, а не иначе? – Защото сме хора и живеем в общество, а както много пъти съм повтарял и може би повечето от вас знаят – обществото е изкуствена система, която не се подчинява на природни закони, а на изработени от общността правила и норми. Следователно всички „животински” аргументи в подкрепа на хомосексуализма са несъстоятелни.

Сега да разгледаме брака.

След като човек счита себе си за хомосексуалист, трябва ли да му се позволи да сключва брак със себеподобен?

Ами защо не? Тук е важно как възприемаме брака. Ако възприемаме брака като законното уреждане на даден вид взаимоотношения от страна на държавата (граждански брак) то аз не виждам никакъв проблем да съществува брак между хомосексуалисти. Обратното е наистина нарушаване на права в контекста на свободния избор на всеки от нас да бъде еди какъв си и да прави еди какво си.

И сега да стигнем до моята истинска болна тема – осиновяването на деца от хомосексуални двойки.

Семейството като такова не е случайно създадено, въпреки че последното десетилетие търпи големи трансформации. Ще споделя с вас някои мои наблюдения над хора израснали в стабилна семейна среда и хора израснали в не стабилна такава (за съжаление не мога да претендирам за точност, защото не съм имал възможност реално да проведа изследване и официално да „узаконя” изводите си).

На пук на всички филми и истории, които разказват как дете, което е имало трудно детство се бори и постига много, моите лични наблюдения показват точно обратното.

Деца, които са отгледани в стабилна семейна среда, сиреч имат и майка и баща, няма големи кавги, разводи и по-сериозни сътресения, стават по-уверени, по-борбени, по-жизнерадостни ако щете и т.н. Точно обратното се наблюдава при деца отраснали в не стабилна семейна среда. Разбира се, винаги има нюанси и изключения, но това е общата картинка.

Това едно на ръка. Също:

Майката и бащата не са случайни фигури в едно семейство! Те имат определена роля в развитието на определено дете. Те се допълват и / или компенсират и дават на едно дете всичко необходимо от двата свята („мъжкия свят” и „женския свят”) като осигуряват относителна стабилност за неизградената още детска индивидуалност.

Лирическо отклонение – съвсем друг е въпроса, че 80% от родителите в България (или поне толкова бяха до преди няколко години) „не стават” за родители и това не може да бъде аргумент, че видиш ли гей двойките били по-стабилни! Това е проблем на обществото и криза на брака, която няма нищо общо с хомосексуалните двойки. Следователно всички аргументи от типа „ама те повечето не стават, пък гейовете по-стават” са несъстоятелни.

Да обобщя – хомосексуалните двойки не могат да изградят необходимата среда за подрастване на неформирана индивидуалност, тъй като, както вече видяхме, хомосексуализмът не е „естествено” състояние, а по-скоро въпрос на избор и / или резултат от определени социални феномени в живота на даден индивид.

Изобщо нямам предвид опасенията, че видиш ли детето щяло да стане също хомосексуално заради родителите си. Това е: 1) много повърхностно погледнато; 2) все още недоказуемо.

В рамките на нашето общество, ценностната система, нормите и порядките, които битуват и които един бъдещ човек трябва да овладее, едно дете не може да получи необходимото с оглед на израстването си от хомосексуална двойка!

Тук не става въпрос колко добри хора сме! Може някои хомосексуалисти да са много по-човечни и по-разбрани от доста хетеросексуални, но това няма пряка връзка към изграждането на „необходимата” семейна среда!

Бога ми, до преди 30 години хомосексуализмът е бил считан за болест. Сега науката още не може да се обедини около единно становище по въпроса какво точно е хомосексуализмът. Няма рамки, няма норми, а в случая те са изключително важни за надграждане на права и рамкиране на претенции. За да функционира правилно нещо в обществото, то трябва да мине през „законовия” ред на обществото. Тъпо е, но така функционира то и от обратното би следвало разпадане.

И в заключение: хомосексуалистите са хора. Те имат право на граждански брак, но от гледна точка на децата не трябва да имат право на осиновяване, защото не могат да осигурят нужната семейна среда.

Послепис: Предупреждавам, че крайни коментари, които целят обида, а не конструктивна критика, както и коментари под псевдоними тип: „Gord 4e sam Gei” или „Smart za geiovete” ще бъдат изтривани! Това го правя за да се проведе една нормална дискусия в коментарите, където всеки може да изкаже своето мнение!

Чети до края...

Микроблогване или аз съм фен на edno23.com

Като типичен балкански субект, когато за пръв път чух думата микроблог и български версии на това животно, аз останах скептичен и си викам на акъла: Каква е тая простотия сега?

Стоях, оглеждах се, ослушвах се, прочетох малко по темата и най-накрая реших да се регистрирам в www.edno23.com в (доколкото помня - първият сайт за микроблогове в България).

Въпреки че подходих скептично, този сайт буквално ме завладя. Изчистен дизайн, изключително лек и опростен, много готини хора вътре, много от колегите блогъри и т.н. За повече информация какво точно е www.edno23.com е най-добре да посетите секцията им с често задавани въпроси на този адрес: http://edno23.com/faq.

Отначало ме бе трудно да свикна с факта, че мога да пиша само до 160 символа, но бързо свикнах и се оказа, че понякога в по-малка рамка човек може по-добре да се изразява.

Спокойно мога да кажа, че след моя вечен фаворит (www.svejo.net), www.edno23.com е вторият сайт, без който вече не мога и в който влизам всеки ден с голямо удоволствие.

Безспорно за това голяма роля изиграха многото готини хора, които са се регистрирали там както и поддръжката на сайта. Пичовете, които поддържат сайта отговарят изключително бързо на всякакви мои глупави въпроси (добре че скоро не ми се е налагало да питам), а за да свикне човек със сайта му трябват буквално между 5 и 15 минути.

Така, хайде стига съм хвалил. Ако някой се заинтересува – просто да влезе в сайта и да го разгледа. Аз исках просто да изкажа своята радост и удовлетворение от www.edno23.com. Наистина надмина първоначалните ми очаквания и сега съм луд мокроблогър.

Чети до края...

Аз пък съм ЗА новата фонетика

Постоянно попадам на статии от колеги блогъри (каквото и да значи тази дума и който както си я възприема) където кой от кой по-аргументирано се мъчат да ме убедят, че новата фонетика за нищо не ставала и трябвало да сме си на старата. Всичко точно, ама моят опит показа точно обратното!

Първо е редно да кажем, че за да пишете максимално бързо, а и по принцип си е най-добре да научите стандартния БДС, сиреч машинописната клавиатура, защото тя си е най-добре съобразена с нашия език. Днес обаче ще говоря само за фонетичната.

Малко предистория...

Когато се появи Windows Vista и аз за пръв път го пробвах, също бях доста скептичен по отношение на новата фонетична подредба. Изобщо не исках и да чувам за нея.

Минаха няколко месеца обаче и нещо ме зачовърка. Новата фонетика е държавен стандарт и се зачудих дали всъщност не е по-добра от старата. Преди няколко месеца взех окончателно решение (и аз не знам на базата на какво) – ще минавам на новата фонетика (под XP).

С ръка на сърцето си признавам – отне ми 2 седмици при 30 минути на ден писане на български да свикна с новата фонетика. После още две седмици докато спра да бъркам „ч” и „я” и всичко си дойде на мястото. За няма и месец успях да свикна с новата фонетика.

След това се замислих. С коя фонетична подредба ми е по-удобно и установих, че с новата фонетика пиша 2 до 3 пъти по-бързо от старата – факт! Винаги съм се чувствал някак си ограничен от старата фонетика, а с новата това чувство изчезна. Наистина, лично на мен ми е много по-удобна.

Както виждате не се спирам конкретно на подредбата и не давам примери, защото няма смисъл. Хората, които са направили новия стандарт са си направили необходимите изследвания и аз чувствам резултата като потребител и съм си много доволен.

И се радвам, че най-накрая имаме „ѝ”, и не се налага да го заменям с „и”, или „й” в текстовете.

Така и не мога да разбера всички дето скачат срещу новата фонетика без дори да си направят труда да я понаучат малко. След като аз, един средностатистически човек, успях за сравнително кратко време да се науча и на всичкото отгоре се чувствам много по-комфортно с нея, не виждам къде е проблема?! Разбира се, първо трябва човек да поиска да опита новото и да него отхвърли веднага на базата на предразсъдъци или нещо друго и според именно там е проблема.

Наистина позакъсняха с изработването на този държавен стандарт, но не забравяйте, че все пак живеем в България. Въпреки че закъсняха, хората, които са го изработили си имат своите основания подредбата да е еди каква си, а да не говорим, че разликите са минимални и бързо се научават.

Това е моят опит като най-обикновен потребител. Аз съм много доволен от новата фонетика и се чувствам значително по-добре, отколкото със старата, а винаги съм писал на фонетика и не мога да пиша на стандартния БДС.

За тези, които не са на Vista – нищо не ви пречи просто да пробвате. От опит глава не боли. Просто отидете на www.metodii.com и свалете новата фонетика. Дайте си един месец примерно и ако не сте доволни, или не ви е удобно си останете със старата.

Това беше потребителския ми поглед върху проблема с фонетиките. Избора си е ваш.

Картинка: http://www.metodii.com/

Чети до края...

Няма такъв 1-ви май

Поради липсата на достъп до интернет, чак днес ще пиша за 1-ви май. Тази година бе най-странния ми 1-ви май, откакто се помня и не мога да не пиша за него, разбира се с богат снимков материал.

Действието се развива в Париж, който като град няма сега да коментирам, защото ми падна много в очите и който него ден обявих еднолично за български град. Ето какво стана:

Хотелът, в който бях отседнал се намира близо до площад "Република". Тръгвам аз към този площад за да видя статуята, която олицетворява републиката и разбира се "свободата, равенството, братството" и останах потресен от случващото се около мен.


На картата - аз съм червената точка. Синята точка са шестима полицаи, които та уж следят за спазването на реда.


Жълтата точка е "домът" на един или няколко бездомници,


черната точка е един "господин", който извадил гордо "инструмента" си, най-спокойно си пикаеше на едно дърво (не можах да го заснема докато извършва този "геройски" акт, но все пак успях да го хвана),


а бялата точка е паметникът, на който след малко ще обърнем внимание.

Както виждате на картата, разстоянието между повечето точки е около 10-20 метра! Или иначе казано - всеки си върши работата и никой не пречи на останалите.

Зелените точки са манифестация на някакъв френски синдикат. Напълно нормална манифестация, добре организирана и т.н. След тях вървяха почистващи коли и една полицейска кола.






Ето и кратко видео от манифестацията.




Сега да обърнем внимание на паметника (бялата точка на картата). За мое голямо учудване, той беше облепен с ето това:






Кафявите точки на картата показват втората манифестация или каквото е там, на което попаднах този ден. Те тръгнаха няколко часа по-късно и аз "за късмет" ги хванах...




Зад тази "процесия" обаче, преди почистващите машини, вървеше жандармерия.



Това, което не съм отбелязал на картата е този конвой от полицейски микробуси, които стояха в страни от площада, в една улица.


А ето и малко видео от втората манифестация, която мисля може да разберете за какво се отнася от плакатите.




Това бе първия ми сблъсък с Париж! От там, въоръжен с една джобна карта, за няколко часа успях да обиколя половината град, който се оказа изненадващо малък.

Докато вървях из улиците на Париж на 1-ви май - ново двайсе. Буквално на всеки 200-300 метра чувах българска реч! Абсолютно сериозно. По едно време наистина почнах да се питам дали не се намирам някъде в България, което от една страна си е хубаво де. И като прибавим разочарованието ми от известни места като "Шамзе ли зе" - денят беше просто "върховен".

Просто един "незабравим" 1-ви май :)

Чети до края...

Лек обзор на...

Въртят ми се из главата няколко неща, за които няма смисъл да отделям цели статии и реших да ги пусна заедно. Нещо му стана на този народ. Много новини, много нещо и то само за няколко дена. Ако влезем в теорията на конспирациите – някой пак крои пъклен план за разгрома на българите...

Ето за какво накратко си мисля аз:

В Скопие арестуваха журналиста Виктор Канзуров. Според това, което достигна до мен от медиите, този журналист е пробългарски настроен и разбира се, това е най-вероятната причина да го арестуват. В e-vestnik има цяло интервю с него от преди известно време, но не ми се търси сега. Идеята е – разбра ли някой какво стана с този журналист? Ако някой има информация за развитието на случая – ще се радвам да я споделите в коментарите.

Родители искат ограничения за учителски стачки. Много болна тема за мен. То цялата стачка я бях взел присърце и сега като чета това малко ми кипва. За пореден път доказваме, че ние българите сме уникални. Вместо родителите да застанат зад учителите и да работят с тях за подобряване качеството на образованието, те... Чудя се дали тези родители, които бяха срещу стачката са се замисляли, че и повечето учители сигурно имат деца и че те хляб ядат, а не книги. А твърдението, че стачката ощетила децата и трябвало да ги местят, и не знам си какво изобщо няма да го коментирам. Правителството си свърши работата като хората и успя да разедини обществото по този въпрос. Евала на PR-те им! Но стига. Темата е голяма и може много да се каже и да се изпадне в частни случаи.

Вече за никой не е тайна, че част от поп фолк певиците са проститутки. Сега официално вече се заявява, че са само второкласни, а сигурно след още някоя година официално ще заявят и че първокласните певици практикуват най-старата професия. Кого си мислят, че лъжат?

Ненормално тъпото предаване на бТВ "Бързи пари за шампиони" или там както се казва, но за него очаквайте специална статия с подбрани неща, за да се посмеем заедно.

Тази вечер съм нещо негативно настроен и може би го усетихте.

Иначе заради една статия на Благо, от няколко дена само размишлявам относно гейовете и дали да могат да осиновяват деца. Скоро май за това ще пиша.

Весел и усмихнат ден!

Чети до края...