Лек обзор (това може да се случи само в България)

Няколко интересни новини, които няма как да не ни направят впечатление и понеже на много неща не обръщаме внимание, ето няколко, на които според мен трябва да им се обърне, пък може и поне малко...

• Всяко трето дете у нас е пушач


• Аптеки продават дрога на деца


• Наши проститутки превзеха Брюксел


• Глобиха с 1000 лв. полицай, защитил националния флаг


• Велислава Дърева: В България има цензура


• Балите с боклука на София тръгват за Силистра


• Първанов: Станишев да обясни за скока на цената на газа


• Директор в ДАНС изгърмя заради подслушване на депутати

Коментарите, разбира се, оставям на вас...

Чети до края...

10-те заповеди на блогъра

Разглеждам си аз Svejo и попадам на следната новина от HiComm.bg:

Написаха 10-те заповеди на блогъра

Ето ги и самите 10 заповеди:

• 1. Не поставяй блога преди убежденията си;


• 2. Не превръщай блога в кумир;


• 3. Не злоупотребявай със своя ник, използвайки анонимността за грях;


• 4. Помни съботния ден, един ден от седмицата живей без блога;


• 5. Уважавай другите блогъри повече от себе си и не придавай голямо значение на грешките им;


• 6. Не убивай чуждата чест, репутация и чувства;


• 7. Не прелюбодействай в интернет;


• 8. Не кради чуждо съдържание;


• 9. Не произнасяй лъжливи свидетелства по адрес на друг блогър;


• 10. Не пожелавай рейтинга на друг блогър. Бъди доволен от твоя собствен.

Готини са и реших да ги споделя с колегията в моя блог.

Коментари?

Чети до края...

Мрачен ден

Предупреждение: тази статия е скучна и тривиална. Четете на своя отговорност...

Возя се в тролейбус 1. Посока – НДК. Отивам на работа след поредните разправии с администрацията на университета. Вън вали. Леко, но вали. Качвам се в тролейбуса и веднага фокусирам свободна седалка. С бързи крачки се отправям към нея, въпреки дразнещата болка от пришките и на двата ми крака. Сядам. Отдъхвам облекчено и почвам да се люшкам в тон с уникалното 30 годишно превозно средство.

Две седалки пред мен стоеше човек. Плътен червен анцуг, готини зелени маратонки с дебела подметка, електриково-синьо, шушляково яке. Разчорлена коса. Видях бяла дамска чанта и тогава прозрях – това е жена.

Продължих да я гледам. Тя рязко обръщаше главата си. От време на време изплезваше език, но по-скоро като тик, а не толкова като преднамерено действие. Около десетина пъти извади своя MP3 плеър – въртя го, гледа го, слуша 2 минути, прибира го... Рязко ставаше и отиваше до прозореца. Гледаше нещо и се връщаше обратно. Не викаше, не правеше сцени, но си личеше, че жената „не беше наред”.

Две млади момичета имаха проблем с перфорирането на билетите си. Нашата героиня стана и с охота, бързо и рязко, тихо им помогна. И пак седна. Тогава видях и ръката ѝ. Дясната. Беше бинтована около китката и дланта. Започна да си я гледа. Стана и отиде при един човек. Дочух само – „Ще ми помогнете ли...”, но не разбрах какво точно попита или поиска. Човекът мълчаливо я изгони с пренебрежителен жест. Тя мина покрай мен и се спря до жена зад мен. Тогава го чух цялото:

„Ще ми помогнете ли? Ще ми завържете ли бинта, че лепенката ми падна, а не мога сама?” – казано толкова бързо (в тон с резките ѝ движения), че едва го чух. Погледнах към мястото ѝ – наистина имаше паднала лепенка. Жената излезе добродушна. Мълчаливо ѝ завърза бинта. Последва „Благодаря” и нашата героиня си седна на мястото.

Стоеше, въртеше глава, плезеше тиково език от време на време, но тихо, почти незабележимо.

Аз я гледах. Усилено и втренчено. Очите ми се насълзиха. Замислих се...

Хората с психични проблеми, сякаш не съществуват за нас. Или не им обръщаме внимание, или им се подиграваме. Пращаме ги в институции, често извън градовете, които са под всякаква критика като база, персонал и т.н. Аз съм виждал подобни места. Ужасно е. Но съм виждал и алтернативата, което само повече ме натъжаваше. Дори и не искам да си отговарям на въпроса: „Защо?”. Защото всичко започва много по-рано...

Подобни проблеми ще си стоят докато при нас важи „човек за човека е вълк” и „к’во ми пука”. А колко по-хубаво може да бъде за всички само като променим някои дребни неща...

Чети до края...

Кратки размисли за празника

Вчера не можах да ви честитя празника (по обективни технически и пространствени причини), но днес ще си поговорим за него...

Причината?

„За мене днеска не е празник, изобщо не се чувствам празнично”

Това беше цитат на мой приятел, който се оказа, че има и застъпници. Като попитах: Защо? Море от различни, къде логични, къде не толкова, отговори на като цяло песимистични хора. Те ме наведоха на мисълта – Празник ли беше вчера?

Лично за мен вчера бе празник. Празник, на който аз лично почитам хората, които са осъществили акта на независимостта и по никакъв начин не го свързвам със съвремието и всички произтичащи от това дискусии. За мен е важно да си почитаме тези празници просто за да почетем хората, които са постигнали определена общо значима цел, която в случая с 22 септември 1908г. е наистина нещо значимо за България.

Това, разбира се, не изключва мъдростта: „Гордейте се с миналото, но в настоящето правете така, че другите да ви считат за велики”.

Накратко, колкото и да сме песимистични относно настоящето, хубаво е да почитаме постигнатото преди нас.

Това е.

Чети до края...

Винаги ли чуждите спец. служби ще вършат работата на нашите?

Добре че има държави, където службите си вършат работата. Иначе как бихме разбрали интересни новини като:

Емел Етем - съдружник с трафикант на оръжие, според чешките спецслужби

Вицепремиерът и министър на извънредните ситуации Емел Етем има общ бизнес с лице, за което чешките власти през 2000 г. твърдят, че е един от най-големите трафиканти на оръжие в международен мащаб, научи БГНЕС.

Повече - четете на страницата на БГНЕС - връзката тук.

Явно не е толкова странно, че преди време подариха на министърката точно пистолет. Тогава всички се чудихме: "Защо, аджеба, точно пистолет ѝ подаряват?".

Е, явно не е случайно ;)

Чети до края...

Любезният експеримент

Днес искам да споделя с вас едно интересно мое наблюдение. От доста време се канех да пиша за него, но понеже блогът „не функционираше” за известно време – не можех.

Та, иде реч за най-простото и лесно нещо на този свят – любезността.

Откакто съм се върнал в България, всеки път когато отида до магазин, бутка, такси, заведение и т.н., сиреч където имам допир с хора работещи в третия сектор, аз отначало по навик, след това напълно преднамерено се държа любезно. Всеки път казвам „Добър ден”, „Ако обичате”, „Бихте ли...”, „Благодаря (Ви)”, „Приятен ден”, „Всичко добро” и т.н. и т.н.

Това което ме впечатли обаче, беше че половината от хората много ми се радваха, другата половина ме гледаха като извънземен (сякаш никой никога не се е държал любезно с тях), 99% отвръщаха на любезността с любезност и само 1% (пълните темерути) се държаха като тъпаци. Това естествено ме наведе на размисли...

Първият логичен и може би най-важен въпрос: Защо половината хора се учудват, че някой се държи любезно с тях? На този въпрос не мога да си отговоря. Сякаш е странно да се държиш нормално, а не да „чупиш стойки” и да се правиш на „гъзар”.

След това идва въпросът: Защо след като почти всички хора отговарят на любезността с любезност (дори научно е доказано – на подсъзнателно ниво е), ние не го правим и сами си скапваме деня?! Това е нещо като садомазохизъм от нас за самите нас. А какво по-хубаво от това деня ти да минава леко, приятно и с учтиви хора, които да не ти скапват деня понякога само с една единствена дума.

И тук е мястото за спомена за големия спор между мен и един мой приятел.

Аз твърдя, че грубо казано 90% от хората са по презумпция добри и когато някой постъпи добре, бъде учтив, любезен и т.н. се получава ефектът на снежната топка. Аз ще зарадвам някой, той/тя някой друг и т.н.

Моят приятел казва така: 90% от хората „не стават” и когато някой се държи добре с тях те си мислят – „А, този лесно ще го прецакам”. Няма нужда от повече пояснения, нали?

Кой от двамата е прав според вас?

Така или иначе има две основни неща, които ако спазваме ще си направим живота по-лек. Едното е да се държим добре един с друг, а другото е да спазваме „някакви” правила, но друг път за него, че е дълга тема.

Весел и усмихнат ден!

Чети до края...

Сателитна чинийка на пътен знак

Не можах да се сдържа да не го пусна това в блога.

Миналата седмица си вървя аз покрай президентството, минавам покрай палатките на Атака и очите ми се заковаха на този тунингован пътен знак, който виждате по-горе на снимката.

Не знам за вас (не че е нещо кой знае какво), но мен си ме напуши на смях. Президентство - палатки - Атака - сателитна чиния на пътен знак...

Заснех го да му се полюбуваме дружно.

Дерзайте.

Чети до края...

GaN’s Blog чукна годинка

Днес, моето малко отроче навършва една годинка откакто е създадено и пуснато в онлайн ефира. За тази една годинка, както то, така и авторът му се промениха, но никой не знае дали е за добро или за лошо...

Или казано в типичния корпоративен стил ;)

Днес всички служители (цял един човек) на GaN Corp. ликуват! Основният орган за пропаганда на корпорацията навърши една година. След като оцени работата на служителите и си постави нови цели за бъдещето, медийната групировка към корпорацията реши да инвестира нови 2 евро за развитието и подръжката на GaN’s Blog. Тази колосална сума ще гарантира финансовата стабилност и обезпечаване на работата занапред.

Всички служители на корпорацията са поканени на “GaN Парти”, което ще се проведе в затънтена стая в Студ. Град, далеч от папараците на жълтата преса, които неумолимо дебнат зад всеки ъгъл. Сигурността се обезпечава от GSS (GaN’s Secret Services), затова всички могат да бъдат сигурни, че ще си пият водката „Ахелой” и салатката “FF вкус” на спокойствие.

И така. Едва се усети тази една годинка. Въпреки че може би ще се повтаря и мога да досадя, искам да благодаря на всички, които проявяват интерес към GaN’s Blog, защото както не веднъж съм казвал – без вас, наистина блогът вече да го няма.

Наздраве на всички! :)

Чети до края...

СУ оцени манипулацията на БиТиВи

Преди време бях обещал, че ще извадя и "академични" средства за да критикувам БиТиВи, заради тяхното надменно и сервилно отношение. Както и друг път съм споменавал, целта на моята критика не е деструктивна, а цели да покаже слабите места на телевизията за да може тя да се пребори с тях и ние, телевизионните зрители, да получаваме качествен краен продукт.

Днес е първият такъв материал. Представям ви курсовата ми работа по предмета Социология на социалната регулация (сиреч - баш предмета съм улучил). Само искам да спомена, че курсовата работа е продукт на 3 часа труд (в тези три часа - хрумване, избистряне и написване), така че може да бъдете много критични към нея. И все пак, да кажа, че е оценена с отлична оценка. Аз бих си писал максимум 3.50, но кой съм аз да споря с науката.

Стига толкова пояснения. Ето я и самата курсова работа:

Софийски Университет „Св. Климент Охридски”

Философски Факултет

Катедра Социология

КУРСОВА РАБОТА

на тема:

бТВ – създаване на дисбаланс в противопоставянето на елитите чрез водене на поведението

По презумпция медиите трябва да информират обществеността, да действат като коректив на трите власти и да подпомагат гражданското общество. В своя текст се стремя да докажа, че най-гледаната българска частна телевизия не само е абдикирала от тези свои функции, но и действа в груб разрез с тях. бТВ насочва общественото мнение в определена посока като по този начин служи на определени „елити” и подпомага структурирането на възможни полета за действия чрез филтриране, изопачаване и „зададено представяне” на информация.

Аргументите подкрепящи моята теза ще са основно лични впечатления, цитати от предавания и новините на телевизията, цитати от външни източници, които доказват по-горното твърдение.

В третото от „Пет морални есета”, Умберто Еко пише:

„Функцията на четвъртата власт е, разбира се, да контролира и критикува другите три традиционни власти (заедно с икономическата и представляваната от партиите и синдикатите власт) и може да прави това в свободна страна, защото нейната критика няма репресивни функции: средствата за масова информация могат да влияят върху политическия живот на страната само създавайки обществено мнение. А традиционните власти могат да контролират и критикуват медиите само посредством медиите; в противен случай тяхната намеса става или изпълнителна, или законодателна, или съдебна санкция - ...”

По презумпция, днес България е свободна демократична държава. Няма (поне видима) цензура на медиите и се предполага, че медиите в страната трябва да изпълняват „нормалната” си функция. Въпреки това, бТВ с всяка изминала година остава сякаш без зъби и се превръща все повече в чисто развлекателна телевизия.

Едното от първите сериозни погазвания на свободата на словото от телевизията бе спирането на предаването „В десетката” през 2006 година след изнасяне на информация относно президента Първанов в разгара на кандидат президентската кампания. Под предлога: “Въпреки големия си и безспорен професионален опит и заслужена популярност, водещият на авторитетното публицистично предаване “В десетката” си позволи грубо нарушаване на журналистическата етика и основни принципи на сериозната журналистика” бТВ с лека ръка прекрати едно от сериозните си публицистични предавания. Този случай влезе в доклада на държавния департамент на САЩ като пример за грубо погазване на свободата на словото, което разбира се телевизията не съобщи.

Този пример кореспондира пряко с теорията на Шумпетер за противоборствата между елитите. Според Шумпетер, съвременното разбиране за демокрация е свързано с липсата на монопол, а именно противоборства между различни елити. Ако има различни елити с различни интереси, те започват да противоборстват помежду си и така пречат на монополизацията. Тази идея е по аналог на пазара и пазарната конкуренция.

Именно поддържане на монополна позиция на определен елит е и случаят с предаването „В десетката”. Разбира се, трябва да направим уговорката, че в „българските условия” понятието „елит” е проблематично, затова следва да го разбираме в по-широк смисъл без да задаваме конкретни рамки, в които да се разбира понятието тъй като години наред (след 1989г.) анализаторите отказват да припознаят елити в България, а те реално съществуват, но не се побират в рамките, в които следва да ги мислим (крайно проблематично мое твърдение, което се опира на функционалното определение за елит).

Националната частна телевизия стигна до парадокса да бъде „по-сервилна” и от Българска Национална Телевизия, която в очите на хората е символ на „медийно обслужване на властта”. Все по-големият брой развлекателни предавания, малкото публицистични предавания и липсата на „хапливи” въпроси към събеседниците в студията и филтрирането на информацията подпомагат насочването на общественото мнение и косвено структурират полета на възможни действия. бТВ се превърна в едно от средствата за функционирането и поддържането на определено разположение на властта в България. Едно от средствата за социален контрол в смисъла, който влага П. Бъргър в своята „Покана за социология”, 1999:

„Социален контрол: Това понятие се отнася до различни средства, използвани от обществото, за да бъдат вкарани в правия път непокорните му членове. Методите на контрол варират съобразно целта и характера на дадена група. Най-старото средство за контрол е физическото насилие, типично за примитивните общества, следват политически, правов, икономически натиск, клюка, присмех, морал, обичай и етикеция. Човекът е в центъра на концентрични кръгове, състоящи се от разнородни системи за социален контрол. При отклонение от социалния ред се предполага поправяне чрез наказание. ”

Към изброените средства за социален контрол можем и следва да прибавим и медиите (и в частност бТВ) както като директно средство, така и като средство за провокиране на другите средства за социален контрол.

Но как точно телевизията постига тези свои цели? Ето няколко примера:

Пример 1:

В централните новини на бТВ от 25.02.2008г., водещата Ирина Костадинова съобщава:

„Държавата Косово...”

След това следват две новини: 1) Според САЩ сърбите трябва да се разделят с Косово; 2) Хърватска психоложка обявява сърбите за „ненормалници” поради факта, че скърбят за Косово.

Това става в момент, в който българското правителство още нямаше ясна позиция относно статута на Косово и все още не го беше признало за държава.

Пример 2:

След края на референдума в Бургас относно петролопровода Бургас – Александруполис, в централните новини на бТВ, водещата Гена Трайкова съобщава:

„Референдумът в Бургас” (голяма пауза) „се провали!”

В действителност, референдумът в Бургас беше невалиден, както съобщиха от избирателната комисия в града, но в думата, която бе използвана в бТВ Новините бе „провален”.

Пример 3:

Няколко дена след взривовете на складовете с боеприпаси в Челопечене, в една от централните емисии на новините бе излъчен три минутен репортаж относно „мистериозна бяла течност”, която била разлята по централната улица на Челопечене.

В репортажа беше показана улицата с разлятата течност, паникьосани хора, като беше намекнато, че когато хората стоят около 10-15 минути до „мистериозната течност” започва да им прилошава, придружено с коментари на граждани като: „Първо ни взривиха, сега искат да ни отровят” и т.н. В последните секунди на три минутния репортаж поясниха, че ставало въпрос за инцидентно разлят от камион концентрат за ароматизатор за автомобили.

Примерите са много и горепосочените са малка част от тях. Приемаме като твърдение, че не може да съществува наистина обективна новина, но принципната цел на всяка медия е (или поне следва да е) да предава новините максимално обективно.

Освен описаните до тук проблеми, следва да споменем и синдромът „имаме новина”, който е характерен за повечето медии в България. Вместо да отразява новините и актуалните събития в страната, бТВ започна да „създава” новини.

Много често можем да видим в новинарските емисии или предаванията на телевизията да се цитират изявления на гости и това се представя като новина. По този начин се измества „центърът”, като се коментира какво е казано, какво не е казано, какво е могло да бъде казано, а не се отразява реално случващото се.

Ще завърша с натрапчив пример за „беззъбие” на медията, а именно предаването „Тази сутрин”.

Не може да не ни направи впечатление, че част от гостите на това предаване са като „абонирани” за него. Типичен пример за това е кметът на София, Бойко Борисов, който е чест сутрешен гост и на който рядко биват задавани неудобни въпроси, което е пример за неравностойно противоборство между елитите чрез предоставяне възможност само на някои от тях да „облъчват” ефира на телевизията.

Посочените от мен примери са малка част от всички, които могат да бъдат показани. Реално, всеки ден можем да се натъкнем на примери, които показват как бТВ се стреми да води поведението, ограничи полетата на възможни действия и да даде монополна позиция на определен елит чрез насочване на общественото мнение в определена посока, филтриране на информацията и т.н. Телевизията се е превърнала в едно от средствата за социален контрол като от една страна самата тя е такова средство, а от друга подпомага останалите такива. Това противоречи на принципното разбиране за медиите и изкривява общественото мнение в определена посока, което прави бТВ (като една от най-гледаните телевизии в страната) мощен инструмент за социален контрол и регулация.

Чети до края...

GaN’s Blog отново на линия

След кратка лятна (принудителна) пауза, отново сме на линия. Техническият отдел на GaN Corp. положи много усилия за да възстанови блога, като огромен принос тук имаше GRD (GaN’s Research Department) и учените от отдела, които чрез свръх нови технологии вдигнаха GaN’s Blog на крака...

В пресета се понесоха множество слухове:

„БиТиВи съди GaN Corp. за публикации в GaN’s Blog”, „ДАНС почука на вратата на GaN Corp.”, „Извънземни отвлякоха GaN”, „Политици затварят устата на младия блогър – платили 30 милиона паунда за да си мълчи”, „Енергийната мафия удари GaN Corp.” и т.н. и т.н.

Искам публично да потвърдя, че нищо от това не е вярно. Истинската причина за моето отсъствие е моята голяма лична глупост. Или накратко казано, по погрешка си изтрих блога от разсеяност и невнимание. Резултатът – изкъртено бюро, потрошени мишка и клавиатура, пукнат монитор. След като възстанових статиите (за което ми помогна и Надито – голямо благодаря!), вече всичко е наред и хилядите ми невъобразимо голямо количество фенове (сиреч - само аз и майка ми) могат отново да се радват на малкия GaN’s Blog (GaN’s Blog е отрочето на GaN Corp.).

А сега сериозно, искам да благодаря на всички, които се заинтересуваха какво става с блога, които помогнаха той да се възстанови и които пожелаха той да продължи да съществува. В противен случай изобщо нямаше да го върна към живот. Благодаря Ви!

GaN’s Blog отново тръгва, бавно, малко по малко, по пътя на търсенето на истината и обяснението за света, който ни заобикаля чрез наблюдение на ежедневието ни и анализарането му, което не прави авторът, а всички вие, които четете тези редове сега.

Благодаря на всички, които проявяват интерес към това чудо на блог техниката – GaN’s Blog!

Чети до края...