Едни по-други текстове

Днес съм решил да ви покажа едни "по-други" текстове. Текстове, които много трудно можете да прочетете в масовите издания, а които несъмнено са много по-полезни и надявам се интересни.

Общо взето искам да ви представя "писанията" на млади социолози, много от които са на интересни теми и които предоставят един по-различен поглед върху част от проблемите, които постоянно се профанизират в медиите.

Текстовете, към които ще намерите връзки по-долу са от "Годишник на студентите по социология" том 3. Разбира се, самосиндикално и по мое лично усмотрение ще ви насоча към:

• Нели Динева - Изграждащата се женска идентичност на страниците на женските списания (Социология на културата)


• Емилия Братанова - Законни или закономерни за маршрутните таксита в София? (Икономическа социология)


• Катя Гогова - Неформална икономика и сезонна работа при младите хора в България (Икономическа социология)


• Катя Гогова - Отношението индивид-държава в контекста на домашното насилие (Историческа социология на личността)


• Вероника Димитрова - Тоалетната и възможността тя да съществува, срещата на различни социални регулатори в пространството (Социология на социалното регулиране)


• Силвия Ангелова - Специфики на успеха на ДПС и полемиките oколо етническия вот в България (Теории за модернизацията)


• Павлина Дублекова - Ежедневната историческа памет за Холокост в Берлин: Meмориалът на убитите евреи на Европа - визуализация на чувството за вина или атракция за туристи? (Историческа социология на личността)

Сега, тук с право ще попитате защо и от къде на къде ви натрапвам тези текстове?

Причината, разбира се, не е една. От една страна искам да покажа какво всъщност е социологията, защото все още много хора в България си мислят, че социологията е проценти и диаграми, които все малоумен може да обясни "по телевизора". От друга страна искам да промотирам младите социолози заради добрата им работа и на последно място, но не и по важност - текстовете са много интересни и предоставят една различна гледна точка, която се надявам да ви заинтригува.

Та, стига обяснения. Ако текстовете ви се сторят "много научни" - няма страшно, има си бележки под линия където непознатото се обяснява.

Надявам се да ви харесат. Приятно четене...

Чети до края...

Wii употреба

Не знам защо чак сега попаднах на това интересно видео (по-долу в статията), което показва "различна" употреба на Nintendo Wii.

Както някои от вас си спомнят, аз имам Wii и много се изкушавам да го използвам не по предназначение, защото изглежда с него могат да се правят "интересни неща".

Но стига празни приказки. Ето за какво става въпрос, ако вече не сте попаднали на него (видеото е на английски):



Готино, а? :)

Чети до края...

Горките ни журналисти...

След като не преди дълго време разбрахме, че журналистите в България представляват особен интерес за ДАНС, онзи ден директно си ги заплашиха:

"Махнете се бе, лешояди. Гарги такива. Беля ще стане, да не съжалявате после!"

Повече относно въпросния цитат можете да прочетете тук, където разбираме, че "заплахата" е отправена от Касим Дал, за който може да прочетете повече тук и който очевидно не е случаен човек.

Тежко и горко на журналистите ни. Първо ДАНС, сега и ДПС им вдига мерник. Живи да ги оплаче човек.

Просто отбелязвам.
..................

Снимката е безцеремонно открадната от Юруков на живо, чиято статия към снимката препоръчвам.

Чети до края...

Нелепата България...

"Карнобат. 22-годишен мъж е загинал при катастрофа в Карнобат, съобщиха от Областната дирекция на МВР в Бургас."

Така, тривиално и безлично, започва съобщението на Информационна агенция "Фокус", на 12.10.2008г., в 12:59ч. за смъртта на мой съученик и приятел...

Останах потресен. Още двама човека участвали в катастрофата са хора, с които съм отраснал. Първоначалната реакция е противоречива, съпротивляваща се на фактите. "Не може да бъде! Не!" и така до грубия сблъсък с реалността на траурната процесия, мъката и сълзите до ковчега на един добър човек...

Един израз чувах постоянно около себе си: "На нас не ни трябва война. Сами се избиваме" и чак сега се опитах да разгадая какво точно се корени зад този закован израз, почти стереотип в нашето общество.

Излишно е да говоря за "войната на пътя" и всичките там до болка познати неща, които и без това всеки ден ни се натрапват по новините. Просто си мисля...

Ако бяхме по-добри, по-качествени хора, които се уважат един друг, които мислят един за друг - подобни "инциденти" щяха да са рядкост. Но, не. Всички сме "гъзари", всички сме "вся и всьо" и светът се върти около всеки един поотделно. Мисля си... До кога така? И отговор не виждам...

...

Почивай в мир, Кире!

Чети до края...

Няколко министерства следят GaN`s Blog

Покрай днешния протест (банерчето долу вдясно на менютата на блога) реших да проверя дали някой от министерството X е влизал в блога ми.

Статистиката се оказа интересна. Присъствието на властта е слабо, но осезаемо ;)

На картинката в началото на статията може да видите данните според Google Analytics. Според тях имам:

• 7 посещения от мрежата на Министерството на финансите;


• 5 посещения от мрежата на Министерството на регионалното развитие;


• 4 посещения от мрежата на Министерството на вътрешните работи;


• 3 посещения от мрежата на Министерството на околната среда и водите;


• 1 посещение от мрежата на Министерството на образованието и науката.

Това, което го няма на снимката е, че от мрежата "bulgarian government network" имам общо 27 посещения (само не знам защо се разминават числата като се съберат).

Сиреч, властта не спи! Тя бди :) Дори и интернет пространството не е достатъчно голямо за да се убегне от зоркия поглед на властта :)

Приятни почивни дни от мен!

Чети до края...

Неочакван интерес...

Днес се замислих върху въпроса: Кои са най-четените статии от блога напоследък? Статистиката ме учуди. Оказа се, че статии, които аз не съм и се надявал да събудят кой знае какъв интерес са на челните места.

Това, което всъщност ме учуди бе големият интерес към:

• Любезният експеримент


• Свалка в трамвай


• Мрачен ден

Разбира се, аз си правя тука някакви изводи и предполагам разни неща, но ми се иска да ви попитам защо според вас имаше голям интерес точно към тези тривиални теми?

От друга страна, напълно закономерно (и все пак с по-малка популярност) са:

• Винаги ли чуждите спец. служби ще вършат работата на нашите?


• Лек обзор (това може да се случи само в България)


• СУ оцени манипулацията на БиТиВи

Интересното за мен е, че първата "тройка" предизвика по-голям интерес от втората, въпреки очакването ми за обратното.

Интерпретации?

Чети до края...

Свалка в трамвай

Явно съм отвикнал от действителността и особено от нравите на балканския и по-специално българския мачо. Тактичността, усетът и подхода му са просто баснословни. Та, на въпроса.

Возя си се аз в трамвая след работа. Пълно е с хора, но не е чак толкова претъпкано. Влизам, заставам и какво да правя... Наблюдавам. Чак на себе си се чудя, колко ми е интересно да наблюдавам хората.

Сега си представете единична седалка. На тази седалка стои едно бабе, а точно до нея, права и хваната за “горната тръба” в трамвая стои младо момиче. Аз съм на 30 сантиметра (ама с метър съм ги мерил ;) ) в ляво на това момиче, а въпросното момиче – нищо особено: дънки, блузка, късо якенце, прибрана черна коса, без грим, но симпатяга.

Возим си се ние и на едната спирка се качва Той. Черен панталон, нещо средно между обувки и маратонки, бяла блуза на сини райета (естествено, опъната по завидно набъбналия отдолу корем), кожено, светло до оранжево кафяво яке, златната гривна, златен пръстен... Идилия. Та, качва се този интересен субект и следващият път, когато го мярнах, той беше залепен плътно у момичето до мен. Ама така ви казвам, хубаво прилепнал с лицевата част на тазобедрената кост. И видимо “натиска”.

Викам си: “Абе, аз ли изпуснах нещо, тоз кога се качи пък явно се познават с момичето. Толкоз ли съм станал вече сляп.” но си стоя и кротко си наблюдавам. Онзи натиска напред, та чак аз се притесних.

Гледам, момичето почна да пуфти, да прави физиономии. “Аха...”, викам си, “Май не ѝ харесва”. Дръпвам се леко аз настрани, та момичето да може да му избяга. Мръдна се тя, оня пак напира. Ама така, мълчи си, мощно натиска и гледа премрежено. Викам си – “Абе може всъщност и да се познават, знае ли човек.”.

Стана бабката (нали помните бабето от началото), момичето седна на седалката. Аз си гледах нещо през прозореца и после като се обърнах пак да видя, нашият мъжкар току да не се качи връз седалката от натискане. Място около него има, не е като да няма, а той горкия се натиска сякаш стадо слонове го бутат отзад.

Брей, любов...

На момичето явно ѝ писна и по едно време реши да стане от седалката. Ама то едно ставане беше. Оня седи, не мърда. Момичето се бута, изхлузва, промушва, ей голям зор видя дорде се измъкне изпод вещата предница на коцкара. И то всичко щеше да е добре, ако имаше маса народ, а то около тях празно. Да се чуди човек: да се смее ли, да плаче ли.

Успя момата да се измъкне и бегом към другия край на трамвая. Героят ни от мъжки пол се поогледа. Проследи я с поглед. Озърта се веднъж дваж и явно реши, че няма да му стане работата (каквото и да си е мислил). Фиксира една "натокана" мадама на около метър и кусур от него и хоп при нея.

Тук вече не се сдържах. Обърнах се на другата страна и се “позасмях”. Обръщам се да го видя пак какво прави тоя шемет. Пак натиска. “Брей”, си викам, “упорит човек”. Натоконата мадама обаче си беше на място. Изгледа го на кръв два – три пъти, мръдна се ловко и нашият мачо бързо остана с пръст в уста. Направо жал ми стана, че дори не се “търна” този път.

Пак се поогледа нашия, завъртя се един – два пъти и слезе на следващата спирка. С “гъзарска” походка и гордо вирната глава тръгна на някъде.

А аз останах да се чудя (чувал съм подобни истории, ама на живо да го видиш си е друго). Чудех се: “Какво всъщност искаше този човек?”

Чети до края...

В отговор на мрачния ден

След "Мрачен ден" получих едно писмо, където ми беше написан текст относно условията на хората с увреждания в Германия. Текстът е трябвало да бъде коментар към статията, но понеже е дългичък, момчето/момичето ми го изпрати на електронната поща като писмо.

Аз, разбира се, харесах доста текста и сега ще го публикувам в блога като отделна статия. По молба на автора/ката, самоличността му/ѝ ще остане скрита. Ето го и писмото...

Не става дума само за психично болните. В Германия, например, имат една дума за всички, behindert, в буквален превод “затруднен, възпрепятстван“, като отпред пред думата слагат едно прилагателно, в зависимост от това дали става дума за телесни или душевни заболявания (извинявам се за българския си, но тези думички ги има само в немския и е малко трудно да се преведат).

Тук тази част от населението не е отделена от останалата "нормална" част. Всички живеят заедно... свикна ли са един с друг, напаснали са се. Всички държавни учреждения, всички масови мероприятия и обществени сгради са достъпни за хора с увреждания. Университети, магазини, навсякъде има тоалетни за хора с увреждания, всички тротуари са изменени... а дори и това да не е направено, по една или друга причина..се прави, достатъчно е само един потърпевш да подаде заявление в съответната община.
Всеки един човек с увреждания има право на помощ, човешка и техническа. Заплащането на хората, които помагат на определен човек се поема от държавата и зависи от степента на инвалидност. Така хората с увреждания помагат и осигуряват работни места на безработни или студенти.

Здравното осигуряване.... тук имат няколко здравни каси и всеки човек сам избира към коя от всички да се осигурява. Всеки един здравно осигурен инвалид, в превод всички, има право на помощни средства. Той се свръзва със здравната си каса, от там му изпращат специалист, който го съветва и му помага да избере точно от какво има нужда.

Тук има пазар на помощни средства. Минимум 5 фирми произвеждат електрически колички и още безчетно много фирми се занимават с производството на всякакви други помощни средства... ролатори, за хора с моторни затруднения, които не могат да ходят на дългри разстояния, различни видове възглавници и всякаква електроника, която в България всеки е виждал по филмите. Здравната каса изпраща една фирма, един човек, който вижда от какво се нуждае конкретния човек с увреждания, той изпраща отчет на касата, кое колко струва и защо е нужно и защо именно от тази фирма е най-доброто в случая и касата го поръчва... и така болният, пострадалият или затрудненият вече не е толкова затруднен да участва активно в социалния живот около себе си.

Хората с увреждания имат право на образование.... и го получават. Имат автобуси, които ги извозват до училище, помощници в училище, специални училища за деца с душевни заболявания. На всички се дава възможност да специализират и да си намерят работа. Работа във фирми, които не са направени за хора с увреждания, работа, където колегите им са напълно здрави хора, завършили гимназия точно като тях, да получават заплата, същата като на колегите си. В зависимост от степента на инвалидност, всеки инвалид може да подаде заявление за книжка, а някои и за кола. Веднъж намерили работа им се осигурява всичката необходима техника, за да се премахнат вродените или придобити пречки, доколкото е възможно. Всичко това се постига с малко бюрокрация и търпение, едно заявление, доказателсво от лекар или от официално лице, че пощното средство наистина е необходимо.

Стига ме домовете... и до снимките, които си постнал в блога си. Много от инвалидите в Германия живеят при родителите си, но голям процент решават, че е по-добре да отидат в такъв дом. Думата дом в случая обаче е обидна. Тук ги наричат Bildungswerk... място, на което хора с тежки телесни увреждания живеят заедно с хора с душевни заболявания и специализиран персонал. Имат легла приспособени за ползване, както от болните, така и от персонала... В този “верк” имат възможност и треньори и могат да спортуват, това, което степента на увреждане позволява. Обучават се в тесни специалности....

Давам само пример... един приятел. 22 години, от 19 години в инвалиден стол, управлява го с брадичката си. Тренира хокей за инвалиди, вице шампион, играе за националния отбор на Германия, мечтае за Лондон и параолимпийските игри. Иска да учи журналистика и икономика....преди да завърши гимназия реши (образователната система тук го позволява) да се пробва в един такъв верк и да навлезе в професията на икономистите... сега работи, прави балансите на няколко фирми и същевременно учи именно в един такъв верк....
Хубаво си разказваме тези приказки... каква ми беше идеята. В България такива хора са интересни и предизвикват плач, защото се срещат рядко, защото са затворени и защото се свързват почти винаги с неща и картини като тези от Могилино.

Не мога да сравнявам социалната система на Германия с тази на България, дори и с тази на Италия... не е перфектна, но е поправима и действаща. Ние няма да ги стигнем… поне докато аз съм жива, но идеята е да се започне от някъде, дори и да се правят грешки, защото по-зле няма накъде.

Уча социология, важна част от специалността е социалното планиране, както и анализа на социалната структура на Германия. Всеки един студент в тази спциалност се конфронтира с хората с увреждания, рано или късно, както и с техните проблеми и с решенията, които предлага държавата. Учи ги, анализира ги и търси грешките... Това би било добро начало за бъдещите политици на България, за бъдещия социален министър...

Чети до края...