Разпиляни мисли...

Предупреждение: тази статия се отнася лично до автора на блога и може да е безинтересна за повечето от вас. Спокойно можете да я пропуснете.

От няколко месеца все не ми остава време да пиша редовно в моето малко, сладко отроче – блогът. Надявам се това скоро да се промени, пък било то за щастие или не.

Образованието в България надскочи очакванията ми. Докато в Белгия по-скоро правех всичко друго, но не и да уча, то откакто съм се върнал по-скоро уча отколкото каквото и да е било друго. И двете неща си имат своите предимства и недостатъци спрямо периода от личното ми развитие.

Твърдо реших обаче, да не изоставям моето отроче GaN’s Blog. Свидно ми е, а и писмата, които получавам редовно (благодаря ви!) не ми дават право да го запускам. Добре че е работата, та да мога по малко да почивам и да обръщам внимание какво се случва в блогосферата.

Тук е мястото да се извиня на колегите блогъри, че не мога активно да следя всички статии, за което адски ме е яд. Малко по малко наваксвам, но ридъра все още стои на 1000+. А всички пишете за толкова много и толкова интересни неща...

Да са живи и здрави колегите от Svejo, че винаги ми повдигат духа и ме приземяват от размислите по големите автори, за което съм изключително доволен, защото вместо деня ми да се утежнява допълнително (нали, та уж работа), аз се разведелявам. Явно духът и идеята на Svejo са ми повлияли доста и то в положителен план.

Както и да е. Интересното, което се опитвам да направя за блога е, че упорито се мъча да събирам материали от приятели и колеги по различни теми, които си заслужават да бъдат прочетени. Ама, ех... Много срамежливи хората. Не ми дават да публикувам мислите им. Срам ги е, а говорим за наистина интересни гледни точки върху актуални проблеми. Аз обаче съм упорит. Ще ги тормозя, та да не четете само моите излеяния.

Благодаря на всички, които все още се зачитат по страниците на GaN’s Blog! Заради вас той е още тук!

Поздрави