Какво мислите за световния мир? - Надявам се, но по-скоро не!

От няколко дена не спирам да се забавлявам с едно видео и понеже не съм егоист, реших да го споделя с вас.

Ето го и самото култово видео:



Ще си позволя да изкарам цитатите:

Водата намалява. Кислородът също намалява заради озоновата дупка. Ако от теб зависи, какво би направила ти за да подпомогнеш тази екологична криза, която е неизменен факт?

Колкото повече можем да направим и колкото повече вярваме, че по този начин ще помогнем... Мисля, че ще бъде много по-лесно на всички.

И, разбира се, най-култовото:

- Какво мислите за световния мир?
- Надявам се, но по-скоро не.

Чети до края...

Гугъл бомбата в Шоуто на Слави

Гугъл бомбата срещу правителството успя! За изключително кратък срок след стартирането на кампанията, сайтът на Министерски Съвет се показа на първо място при търсене на думата провал.

Много медии отразиха (кои по-бързо, кои не) инициативата. Ето и как е изкоментирана в Шоуто на Слави:



Поздравления към инициаторите. Успяхте!

Чети до края...

Аз не съм терорист!

Аз не съм терорист! Не искам да следят всяка моя стъпка! Не искам свободата ми да бъде ограничавана!

Или, ако ми позволите да перифразирам една известна българска песен:

Аз не съм терорист и никога няма да бъда.
Аз не съм анархист и никога няма да бъда.
Аз не съм екстремист и никога няма да бъда.
Аз съм просто човек.
Аз съм просто човек.

Какво ще следят - ТУК. За т. нар. социограма - ТУК.

Помогнете на картичката да обиколи страната!

Чети до края...

Правителството, сайтът или институцията е провал?

Като крайно некомпетентен относно SEO оптимизация, не политолог и прочие нужни "квалификации", не мога да изпусна да си кажа мнението относно Гугъл бомбата срещу правителството (за повече информация кликнете ТУК)

Хубава инициатива. Идейна, ефективна, демонстративна. Аз обаче имам един конкретен въпрос:

Срещу кого точно се прави тази Гугъл бомба?

Срещу настоящето правителство? Срещу сайта на институцията? Срещу институцията?

Обикалях из блогове и сайтове, които подкрепят инициативата и останах с противоречиво впечатление. Всеки отговаря различно на моите въпроси, а за мен е важно да знам - срещу кого е?

Ако е срещу сегашното правителство - добре. Ако е срещу сайта - добре. Но аз съм против да е срещу самата институция Министерски Съвет, защото се дискредитира институцията, която би следвало да е непреходна, която ще стои и след това правителство и в която теоретично може един ден да отиде всеки един български гражданин.

Ето защо, аз лично не подкрепям "бомбата". Връзката води към сайта на институцията, а не към секцията в сайта, където са изброени настоящите членове на правителството например.

Не ме разбирайте погрешно. Участвах в протестите (ще участвам пак), далеч не съм "фен" на сегашното правителство, но според мен трябва да има граница и тя да е ясно поставена. Едно е сегашното правителство, а съвсем друго е институцията Министерски Съвет на Република България.

Или поне аз ги виждам така нещата.

Дерзайте!

Чети до края...

Разпиляни мисли...

Предупреждение: тази статия се отнася лично до автора на блога и може да е безинтересна за повечето от вас. Спокойно можете да я пропуснете.

От няколко месеца все не ми остава време да пиша редовно в моето малко, сладко отроче – блогът. Надявам се това скоро да се промени, пък било то за щастие или не.

Образованието в България надскочи очакванията ми. Докато в Белгия по-скоро правех всичко друго, но не и да уча, то откакто съм се върнал по-скоро уча отколкото каквото и да е било друго. И двете неща си имат своите предимства и недостатъци спрямо периода от личното ми развитие.

Твърдо реших обаче, да не изоставям моето отроче GaN’s Blog. Свидно ми е, а и писмата, които получавам редовно (благодаря ви!) не ми дават право да го запускам. Добре че е работата, та да мога по малко да почивам и да обръщам внимание какво се случва в блогосферата.

Тук е мястото да се извиня на колегите блогъри, че не мога активно да следя всички статии, за което адски ме е яд. Малко по малко наваксвам, но ридъра все още стои на 1000+. А всички пишете за толкова много и толкова интересни неща...

Да са живи и здрави колегите от Svejo, че винаги ми повдигат духа и ме приземяват от размислите по големите автори, за което съм изключително доволен, защото вместо деня ми да се утежнява допълнително (нали, та уж работа), аз се разведелявам. Явно духът и идеята на Svejo са ми повлияли доста и то в положителен план.

Както и да е. Интересното, което се опитвам да направя за блога е, че упорито се мъча да събирам материали от приятели и колеги по различни теми, които си заслужават да бъдат прочетени. Ама, ех... Много срамежливи хората. Не ми дават да публикувам мислите им. Срам ги е, а говорим за наистина интересни гледни точки върху актуални проблеми. Аз обаче съм упорит. Ще ги тормозя, та да не четете само моите излеяния.

Благодаря на всички, които все още се зачитат по страниците на GaN’s Blog! Заради вас той е още тук!

Поздрави

Чети до края...

Протестът в снимки и видео

(През моя апарат...)

Чети до края...

За протеста, полицията и държавата

Отидохме. Решихме твърдо с колегите и отидохме пред народното събрание.
Може би всеки от нас си имаше свои мотиви. Свои каузи, за които се бори и отстоява. Но бяхме там за да изразим своята позиция и подкрепим всички българи, които бяха там за да направят същото.

За самия протест сигурно сте чели, слушали или видели много от различни медии. Обстановката трудно би могла да се опише. Това, на което искам да наблегна аз са онези гадни и отвратителни "провокатори" и реакцията на полицията.


Въпреки многократното предупреждение на организаторите спрямо онази група от 20-30 до 50 човека, те не престанаха да се "закачат" с полицията. Беше изключително странно как полицаите стоят и ги гледат. Онези си вземаха я метални табели за паркиране, я метални заграждения и какво ли още не току пред полицаите, а нашите верни защитници на реда гледат ли гледат. Всичко можеше да свърши още тогава, ако полицията бе арестувала тази скромна група "провокатори" и протестът наистина щеше да бъде мирен. Но, не! Те ги оставиха да си "веят коня" точно пред тях и се правеха на ощипани моми.

Добре, няма да ги арестуват, но поне да не бяха помлатели всички ни. Както всички знаете, онзи съмнителен сигнал за бомба развърза ръцете на полицаите и те тръгнаха срещу нас. Противно на очакването на протестиращите, полицаите вместо да "прихванат" първо групата провокатори, погнаха всички наред.


Стоя аз до паметника и изведнъж маса народ тръгва срещу мен подгонен от онези с щитовете. Докато се усетя вече бях в челните редици, точно до полицаите. Отдръпнаха се, правеха маневри известно време и в един хубав момент решиха окончателно да ни изтласкат от паметника. За мой най-голям "късмет" се оказах между щитовете и тълпата бутаща отзад. Много е приятно като изживяване - препоръчвам го на всеки. Полицията те бута и рита, а отзад няма на къде, защото също бутат. Но да не ви отегчавам.

Такава бруталност и наглост... Видях с очите си как полицаи бият беззащитни хора, как им се заканват или обиждат, как се държат надменно. Трудно ми е да го опиша, защото не вярвах, че нашите полицаи са на такова ниско ниво. Разбира се, за да сме коректни, искам да спомена, че това не се отнася за всички, но с такова впечатление може да остане човек.

Аз останах разочарован. Разочарован от нас хората, от полицията ни, от политиците (никой не си показа и носа дори навън). Както се казва - каквито хората, такава и държавата.

Спирам с разпиляните и не свързани мисли, но това е което мога да направя точно сега. Надявам се, че ще ме извините.

Чети до края...

Идейните блогове

Честита нова година на всички!

Крайно време беше да пиша за тези "награди", защото доста време мина, а аз така и не отговорих на номинациите.

Започвам с най-важното - благодарностите!

Искам да благодаря най-чистосърдечно на:

• Нела


• Надито


• Андриян


• Станислав

за наградата "идеен блог", както и за добрите думи по мой адрес от страна на Мария.

Благодаря ви, сладури!

Повелята изисква да кажа 6 неща, които ме правят щастлив и да наградя други колеги-блогъри. Шестте неща, които ме правят щастлив са:

1. Семейството
2. Приятелите
3. Доброто настроение
4. Усмивките
5. Доброто отношение
6. Радостта

Едвам си ги изсмуках от пръстите, защото явно не са много нещата, които ме правят щастлив, но това е друга тема.

Тъй като сега трябва и да "наградя" колеги блогъри, а това е изключително трудна задача (как да отбереш само 6 блога от толкова много разнообразни, интересни и оригинални блога в българското блог пространство?!) ще мина метър, така тънко по перваза и ще наградя всички блогове, които са в секцията ми "Из Блогосферата"!

Успешна нова година на всички!

Чети до края...