Както знаете, в началото бе Нова Зора. Под техния флаг започна негативната капания на левицата. И докато в началото премиерът наричаше boykostov.org информационна кампания и косвено се дистанцираше от нея, то вече "съветът" на хората отговарящи за връзките с обществеността в "партията майка" е друг.
Насладете се:
На мен лично ми е трудно да разбера този ПиАр ход. Първоначално добре бяха го замислили официално да имат позитивна кампания, а чрез други свои "субекти" да правят и негативна. Те си знаят.
В крайна сметка ние избираме.
Дерзайте!
БСП вече не се крият
Директен маркетинг по ромски
Колоритен е нашият живот. После, а е посмял някой да се оплаче от "ситуацията" в страната, а съм го оправдал с множество прекрасни и готини примери.
Вчера попаднах на един такъв. Вижте тази сладурана:
Стои жената с внучка си на около 5-6 метра от пощенска станция, където група озверели пенсионери се препират кой да си вземе пръв пенсията. Като излязат с паричките обаче, тя задължително ги подканва да си купят "невероятните" ѝ чаршафи и то само за 22 лева. Не дай си, Боже, да прихване пенсионер отиващ да си вземе пенсията. Той/тя бива учтиво инструктиран да си вземе пенсията по-бързично и веднага да се върне за да си купи от хубавите чаршафи.
Разбира се, като уважаващ себе си бизнесмен, бабата таргетираше много точно и последователно продуктите си. Само на пенсионери и жени на видима възраст над 50 години. На останалите минувачи само се усмихваше и отказваше да ги "дари" с невероятното си рекламно послание.
Усмихната, говореща чист български (разбирайте без особения акцент) и винаги добродушно подхождаща към клиентите, тази бабка направо ме спечели. Жалко, че не ми трябват чаршафи...Хвани ме така, с цигарката, ама и чаршафите да снимаш.
И аз я "хванах".
А, ето и как изглежда таргет групата:
Идилия...
Wii за жени
Както редовните посетители на блога знаят, аз съм горд собственик на Wii. Наскоро открих обаче, че има една специална версия на играта, разработена само за жени.
Представям ви Shii - Wii за жени:
А коя е вашата любима игра от Shii?
Not eurovoting kicks ass!
Е, не, писна ми, писнА ми вече. В последните няколко седмици получих n на брой покани за групи във фейсбук от сорта на „Аз ще гласувам, а ти?!” (с две и повече удивителни за повече емоция), „Бъди активен, гласувай” и най-любимата ми „Ще гласувам, дори само за да неутрализирам гласа на един купен циганин”. Умилително просто!
Някой с по-слаби ангели би се размекнал, размислил и след дълго мъдруване (за да направи необходимия информиран избор, разбира се, даже изчитайки няколко предизборни програми) ще отиде да гласува, дори и да е смятал да не го прави. И ще бъде горд с това – ще го обяви във фейсбук, скайп, ай си кю, ще се похвали на приятели какъв невероятно активен ГРАЖДАНИН е той/тя. И ще спинка спокойно с мисълта, че гражданското общество в България никак, ама никак не е неродено, напротив, има го и ТОЙ е част, видиш ли, от него, и то каква!
Аз пък си умирам от любопитство дали онези, които гласуваха в неделя (за европарламент), знаят изобщо какво избират? С малки изключения (например студенти по европеистика (било бакалавър или магистър), няколко евробюрократа и хора от онзи, евро-„бранша” и още някоя по-информирана душа, останалите... ами не знаят. Да ме извиняват за генерализацията, ама се оказа, че самите политици май не знаят за какво ги избират (или просто им е по-удобно да си дават вид, че са избрани за нещо друго, различно от това, за което всъщност са избрани, ‘щото така се мобилизират маси, ъхъ, а и те, на масите не им трябва да знаят много-много.)
За да стане по-ясно, привеждам директни примери от провелите се късно след изборите нощни пресконференции на двете водещи партии (за повече, е, не ми останаха нервички да им слушам глупостите). Какво ни казаха ББ и г-н Премиерът? С много патос и емоционални модулации на гласа те ни убеждаваха, че са достойни да представят и защитават българските национални интереси в европарламента. Я пак? –Да, Българските Национални Интереси в ЕвроПарламента! Емоционалната си кулминация тези уникални патриотични обещания и призиви достигнаха, когато външният министър г-н Калфин, като водач на своята листа, пусна шеговита покана към своите колеги-евродепутати от другите партии, че обявява съревнование за предстоящите 5 години коя група ще направи повече, за да отстоява и защитава интересите на България (в Европарламента!) и изобщо ще допринесе най-много за утвърждаването на България като още по-достоен член на европейското семейство.
И от всички журналя в залата как не се намери един, който да ги попита тези умници, те знаят ли какво точно ще правят в европарламента. Май и присъстващите там журналисти толкова знаят, или пък това не ги вълнува особено.
Къде ми е драмата ли? Драмата в цялата история е, че в Европарламента не се защитават национални интереси, ама нито на йота (изключая крайно десните партии, които са антиевропейски настроени, не щат интеграция и дърпат към националните си държави – май те са единствените, които имат право да кажат, че ще защитават Национални интереси). Европарламентът е замислен като институцията, която представлява интересите на гражданите. Затова и в него депутатите не се групират по националност, а по партийност – под шапката на няколко европейски партии. И за отстояване на какви да е национални каузи и дума не може да става. В най-добрия случай, ако изобщо свършат някаква работа, те защитават някакви партийни интереси – дали по-либерални или по-социални, според убежденията (или според интереса, както дойде).
Е, т’ва ми е драмата. И ако някой е отишъл да гласува с идеята, че тази или онази партия ще защитава националните му интереси, ами милият, объркал е датата. И в место да ми праща безумни каузи във фейсбук с откровено расистки нагласи, да седне и да почете малко, пък после да се „инициативизира” и да става гражданин.
Един от основните ми аргументи защо не гласувах – защото не съм фен на евробюрокрацията (за която европарламентът е идеален пример), не искам да се разширява, не смятам, че европарламентът наистина представлява гражданите (макар че четири години ме убеждават как е много важна тази институция, как се развива, как растат нейните правомощия и изобщо как гражданите в ЕС могат спокойни да спят, защото са представяни добре). И се радвам, че като цяло активността беше ниска. Дано загреят главите в Брюксел, че не е много актуален този парламент. И че стратегията „Европа по-близо до гражданите” не сработва много. За това как се дефинира гражданин, изобщо дума няма да отварям, че ще стане каша. Не става само през гласуване. Трябва и интерес да има, и пазар, и други такива полезни неща. Не само голи студентски протести, думи, каузи във фейсбука и гласуване за евродепутати, които да защитават националните ни интереси в европарламента.
=======================================
Гост блогър днес е: Анонимен
Авторът на текста не пожела да разкрие името си и да предостави информация за себе си.
Тест за щастие
Много от вас са чували за култовите "Тутурутка", но и много не са. За тези, които не са - кратка справка в Гугъл ще ви даде нужната информация.
Наскоро се сетих за една тяхна песен - "Моето щастие". Разбира се, кавър, нищо оригинално като музика, но...
Припомняйки си текста на песента си помислих - Актуална ли е днес една такава "песен"?
Като песен създадена в определено време и в определен контекст, тя малко или много представя наличната тогава реалност. Както ще чуете, тя не е "розова". Затова си помислих - колкото по неактуална става тази песен, толкова по-добре трябва да се чувстваме, сиреч по-щастливи трябва да сме. Та, така стигнах до "умопомрачителния" извод - когато тази песен стане неактуална, тогава можем да кажем, че сме се придвижили поне малко "напред".
Чуйте:
И споделете вашето мнение в коментарите. Актуална ли е тази песен днес или не?
Текст:Аз на север съм роден, там до морските вълни,
но сърце южняшко тук във гърдите ми тупти.
Писна ми от сноби с маниери и фасони,
предпочитам чар и нежност, не фалшиви силикони.
Може би страхотно тъпо ще ви прозвучи,
тая мою мисъл ще подразни вашите уши.
Но когато вечер в бар или във дискотека аз отида
искам да дивея, да усетя че живея.
Ще ме гледат тъпо занам и ще кажат че съм луд,
разни кухи пички, тъпи мутри, селяни на куп.
Да го духат, да го духат, да годухат на квадрат.
Важно е че не ми пука и се чувствам много млад.
Доволен съм с малко и с малко богат,
и грижи смутят ли покоя ми брат,
със чашка и с песен за първи ли път,
ги пращам по дявола нека вървят.
Не ми трябват манекенки, със фалшиви бенки,
със лица красиви - ябълки отвътре гнили.
Бляскави очи горещи просто са контактни лещи,
кожа бяла като ден туба е със фон дьо тен.
И бикини прашка с пухкави дантели,
някога отдавна може би били са бели.
Сигурно ще кажете че аз съм темерут,
пълен тепегьос, и много съм надут.
Не е вярно, не е вярно, просто искам топлина,
искам вяра, искам нежност, искам любеща жена.
Да срещна момиче, което ме разбира,
нежно да засвири на душевната ми лира.
Доволен съм с малко и с малко богат,
и грижи смутят ли покоя ми брат,
със чашка и с песен за първи ли път,
ги пращам по дявола нека вървят.
Не е нужно вече да си мъж и кавалер,
по-добре педал със лъскав жартиер.
А жените пият, пушат и приличат на бараби.
на 13 са във форма, а на 20 стари баби.
Свършиха целувките и любовта замина,
порно пускат вече даже в детската градина.
А хашиш, марихуана, кокаин и хероин,
са достъпни за децата като дъвки в магазин.
Понякога от мъка стискам своя здрав плесник,
но живота е война, в която ти си смел войник.
Безгрижният и весел нрав богатство е за мен.
глава пред никой никога не скланям унизен
Гнетят ме нещастия, скърби и страх,
но вечер с другари лекувам и тях.
Аз своята участ, добра или зла,
ще срещна усмихнат с добре си дошла.
Доволен съм с малко и с малко богат,
и грижи смутят ли покоя ми брат,
със чашка и с песен за първи ли път,
ги пращам по дявола нека вървят.
Гласувай, брате! Избори са...
Гласувайте!
Просто, кратко и ясно: Гласувайте!
Ако не сте сигурни дали, за кой, какво и пр. - Гласувайте!
Имате нужда от вдъхновение? Тогава: http://az-glasuvam.com/
Смислено обяснение защо? Тогава: http://www.gatchev.info/blog/?p=793 и http://kaknese.blogspot.com/2009/06/blog-post_9964.html
Но, каквото и да решите - Гласувайте!
Точка по въпроса.
Гласувайте!
Траш шопинг мания...
Не можах да се сдържа!
Онзи ден пътувам си аз към факултета и минавам през една сравнително малко уличка, където голям камион за боклук гордо ми препречва пътя. Викам си: - Ще хвърлят набързо кофата в дясно и ще тръгнат. Да, ама не.
Тримата хубавци, които виждате на снимката се бяха надвесили над кофата за боклук и вадеха някакви дрехи от там. Разглеждаха ги, единият даже премери една, сортираха, пак ровеха и т.н.
Трябваше да надам звуков сигнал за да се усетят, че зад тях има кола и че не мога да ги чакам да си мерят новите дрешки. След кратко модно ревю си свършиха работата и успях да мина. Друг е въпросът, че в 9 ч. сутрин не е много удобно да чистиш из малките улички, които са сравнително натоварени и хитроумци, които "заобикалят" задръстванията.
Както и да е. Не успях да ги снимам в крачка, но поне можете да видите тези модни естети на "траш шопинг-а"...
Блог игра: Things I like
Днес май ми е ден за блог игри. Туй блогърите по цял ден се чудим какво да правим и си играем с разни интересни неща :)
Веси ме е поканила да пиша за нещата, които харесвам. Как да откажеш? Та, падна сега едно мислене - аджеба, какво всъщност харесвам?!
Няма да ви отегчавам много. Ще напиша едно две неща, които харесвам. Първото, разбира се, е:
1. Таратор!
Мога да го ям през цялата година. Просто го обожавам. Като доказателство само ще изтъкна факта, че веднъж когато бяхме на кръчма с приятели, някой нещо се "избъзика" за моята любов към таратора. Резултатът - поръчах на всички на масата по един таратор и не станахме докато всеки не си опразни купичката :)
2. Добрите приятели!
Тук, мисля, няма нужда от коментар...
3. Да наблюдавам хората!
Тази стара моя страст е необяснима. Има нещо любопитно в това да наблюдаваш как, какво и защо правят хората без те самите да го осъзнават. Интересно е ;)
Тези трите мисля са достатъчни. Стига съм ви отегчавал.
Помислете си какво всъщност харесвате...
Блог игра: Тайланд
Надито ме покани в една интересна блог игра за асоциации на държави. Правилата били:
1. Намисляте си на кого да предадете щафетата – човек, който има блог
2. Питате го да напише коя е първата дума която му хрумва за дадена държава в света и играта започва.
3. Молите го след това да продължи играта като предаде нататък по същите правила.
Тъй като Надито ми е дала Тайланд за асоциация, няма какво много да му мисля. Естествено, че първото нещо, което ми излиза в главата (не ме питайте защо) е тайландски масаж :)
На мен ще ми е интересно да разбера каква е асоциацията на Марфи за Гърция, на Руслан за Сирия и на Елфа за Бахрейн ;)
Дерзайте! Чети до края...
Блог игра: Препоръчай на приятел
Няколко колеги блогъри (между които Христина, Руслан, Венци) ме поканиха преди време в интересната блог игра - Препоръчай на приятел.
Въпреки че се включвам малко късно, не мога да изпусна възможността да препоръчам някои интересни блог статии на различна тематика.
Това, което ви препоръчвам да видите е:
Разбира се, има още много интересни неща за четене из блогосферата. Ето защо приканвам всеки, който иска да сложи в коментарите връзки към интересни според него статии на български блогъри. Текстове, които счита за интересни, любопитни, образователни, аналитични и/или провокативни.
Споделяйте...
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Търси в блога:
GaN
Най-четено
Архив на блога
Блога харесват:
RSS Абонамент
E-mail Абонамент
Теми
- Абсурдите в България (20)
- Гости (9)
- Здравеопазване (3)
- Кауза (1)
- Култура (9)
- Любопитно (80)
- Медии (55)
- Национална гордост (7)
- Образование (18)
- Общество (131)
- Политика (46)
- Празници (5)
- Просто ей така (72)
- Технологии (9)
Авторски права
Отворена статистика
